При създаването на новата служба, която ще бъде Външно министерство на ЕС, нейната ръководителка, британската баронеса Катрин Аштън, трябва да обяви кои ще ръководят 30-те представителства на ЕС в чужбина. Ще бъдат обявени посланиците на ЕС в Китай, Бразилия, Аржентина и в ООН. Според дипломатически източници постът в световната организация ще бъде предоставен на испанец. Десет поста трябва да получат дипломати на страни членки на ЕС, а 20 - служителите в Съвета на ЕС и в Еврокомисията. Жозе Мануел Барозу номинира още през 2009 г. един от своите приближени за посланик във Вашингтон. Аштън иска службата й да започне да работи в началото на декември за първата годишнина на Лисабонския договор, въз основа на който беше създадена. Преди това тя ще назначи 10-те най-важни членове на ръководството на службата.
Франция се стреми към поста генерален секретар, който се надява да бъде зает от посланика й във Вашингтон Пиер Вимон. След време представителствата на ЕС трябва да заменят в някои случаи посолствата на държавите членки. "Това ще бъде истинска добавена стойност за малките държави членки на ЕС", съобщи европейски източник. Но големите държави не са съгласни националната им дипломация да изчезне в полза на ЕС.
В същото време стачката на италианските дипломати сюрпризира ЕС. Цветът на италианската дипломация изрази опасенията си от "постепенна парализа" на министерството и на неговите над 300 представителства по света заради замразяване за 3-годишен срок на заплатите и намаляване с 10% на бюджета на министерството. Но правителствата в ЕС се ангажираха да заздравят публичните си финанси и затягане на коланите е предвидено и там, където по принцип няма протести. Оттук и изненадата от решението на италианските дипломати да започнат стачка в деня, когато техният министър Франко Фратини заминава за Брюксел за откриването на новия европейски дипломатически корпус. Според някои източници гласели се протести и на дипломати в Холандия, Швеция и дори България.
РЕАКЦИИ
В Париж има силни настроения срещу новата европейска дипоматическа служба заради опасения, че може да отслабне ролята на Ке Д'Орсе, френското външно министерство. Тя "няма да изпълнява същата функция" като тази на Ке Д'Орсе, посочват двама бивши френски външни министри Ален Жюпе (1993-1995) и Юбер Ведрин (1997-2002). "Дипломатите, изпратени от Франция (в тази служба), трябва да гарантират нашето влияние в нея", смятат те. "Би било грешка да се смята, че "човекът от Брюксел" ще замени представителите на държавата", заяви представител на друга голяма държава от ЕС. "Ние имаме национални интереси, които защитаваме, и дума не може да става за прекратяване на нашето присъствие в някои части на света", допълни той.