Напират младите да учат, жадни са за знания, искат да са в крак с времето! Дето се вика, къде по-друго си е да си безработен, ама висшист.

Идва при мен племенницата ми Тити, тя често се допитва до моя милост, а сега й е най-належащо. Разбирам, че е пред важна дилема в житейския си път.

- Приеха ме, чичо Фильо - казва, - и българска филология, и право.

- Браво на теб! Имаш право на избор - черпя я с кафе, а на мен си сипвам една малка ракийка за акълен отскок, понеже ми е пределно ясно, че ще давам акъл.

- Аз предпочитам филологията - продължава тя, - ама нашите настояват да запиша право.

- Прави са вашите - кимам.

- Литературата ме влече - опитва се да ме омилостиви Тити, - правото ми се вижда много сухо.

- Точно там е разковничето - намигам й леко, - пада много сухо! А имаш ли сухо, нямаш проблеми. Никой не е прокопсал с литература. Виж ме мен - давам се за пример, - трябва да пиша глупости по разни вестници, за да изкарам някой лев.

- Но, чичо Фильо... - гледа ме жаловито.

- Не ме прекъсвай! - старая се да съм строг. - Ще завършиш филология и какво? Работа трудно се намира, ще трябва да станеш даскалица. И ще се скъсаш не само от работа, а и да стачкуваш. Да си виждала адвокати да стачкуват? Няма и да видиш. Законите в тая държава се правят от юристи и винаги са в интерес на юристите.

- Но, чичо Фильо, все някога и да си учител ще бъде престижно.

- Нищо не е престижно - клатя глава, - като не ти стигат парите! Изкарай юридическия и няма да сбъркаш. Ще имаш професия! Няма адвокати без работа, от мен да знаеш. Я каква престъпност имаме! Цяла Европа нази гледа. И тая престъпност никога няма да изчезне. И за адвокатите винаги ще има топъл хляб. Не ги ли виждаш големите престъпници? Всеки ходи в съда поне с трима-четирима адвокати. И делата се точат с години, да ти е кеф да си упражняваш професията. Няма преструктуриране, няма съкращения. Е, верно, понякога утрепват тоя или оня престъпник, отстрелват го, ама нещата не свършват тук. Тогава знаеш ли какви дела за наследство се водят? Ами че той освен законна съпруга и деца, има поне още две-три, с които е живял на семейни начала, че и там е оставил потомство.

- Никога не бих станала адвокатка на престъпник - отсича Тити.

- Аааа - отново клатя глава, - хуманистка ми се пишеш. А знаеш ли колко обикновени хорица са пострадали от какви ли не престъпления? Тези хорица чет нямат, но също имат нужда от защита, имат нужда от адвокат.

- Ох - въздъхва тежко Тити, - не ми се ще да се разправям по съдилища...

- Ти овладей правото - поглеждам я благо, - а нещата ще се наредят от само себе си. Никой не е казал, че задължително трябва да станеш адвокат. Я колко фирми има! И всяка се нуждае от юрисконсулт. А големите фирми имат и по повече.

- Ох, чичо Фильо...

- Не ми охкай - отсичам, - ами бягай да записваш право! И ще видиш как един ден ще ахнеш! Ами че ти, както си честна, някой лидер като нищо ще те хареса и ще те направи депутатка. Де фактото, Тити, от мен да знаеш, е в полза на де юрето!

Изпращам я, па си сипвам още една ракийка, понеже пак се налага да пиша глупости за един вестник.