|
| *** |
- Ами станах партиен член...
- Как така?! Ти нали винаги си странял от партии - викаше, че там били все кариеристи, че лъжели и само си чешели езиците по събранията... Да не ти е дошла сляпата неделя?
Не, не се бил влюбил в партията... Просто решил, че ако всеки не се опита да помогне на нещастната ни държава с това, на което го е научил живота, сме заникъде. И най-добре било да се включиш в структура, където хората, като те видят, че си умен човек... Учителска му работа:
- Избрах си нова партия -"ТУРА" се казва. Хората гласуваха масово за нея - лидерите й обещаха европейско мислене, чужденците ги хвалят... Попълних един дълъг формуляр, сложих нула в графата "колко средства сте пожертвали досега за благородната ни кауза?" - и туй то. След месец получих писмо, че съм приет.
- Честито... Хайде да почерпиш. Нали сте на власт?
Милчо викна още по една, но остана мрачен.
- Мина месец. Още един. Половин година - никой не се обажда.
- В смисъл - не те повикаха да те питат искаш ли да станеш министър?
- Не, не... Получавам само системни имейли с поздравления. А аз исках да се видя с хората, да разменим идеи... И отидох в партийната централа. В градчето ни е само една. Две млади момичета любезно попитаха с какво могат да ми услужат. Като споделих, че повече от половин година съм техен член, а не съм видял и един съмишленик на живо, те се учудиха - не ми ли стигал телевизора? Лидерите ни ги давали по десет пъти ден... Казах, че това е нещо съвсем различно - аз искам да се срещна с "нашите хора" в града.
Момичетата кимнаха разбиращо и обясниха, че за целта имало секции по интереси - щели да ме включат в съответната, отговорникът щял да ме заведе лично, за да общувам на воля, да разменям идеи и прочее. И току ме питаха дали случайно не съм жена! Викам - абе, деца, майтап ли си правите, аз в гей паради никога не съм участвал, не ми ли виждате мустаците поне...? Те се извиниха - попитали, понеже имало непопълнена квота в секция за жени. Аз обаче сигурно и пола си нямало да поискам да сменя. Поклатих глава, а те се заинтересуваха на колко години съм. Що бе, да нямате задължителна военна служба? Не - имало секция за младежи. Обаче с моите 40 години съм попадал извън нея. После питаха как се казва фирмата ми. Аз обаче нямам такава, отпаднах и от списъка на предприемачите. И ми казаха, че ще ме запишат в кварталната организация. Възразих - там членуват основно стари хора, дето се интересуват единствено гази ли някой градинките и какво ще стане в "Листопад". С кого да обсъждам бъдещето на България? Няма ли секция за висшисти на заплата - инженери, икономисти, мениджъри, дори учители като мен? Нали уж ние формираме така наречената интелигенция, най-просветената част на обществото, която е свикнала да мисли и т.н.?
В този момент влезе някакъв функционер и чул последните ми думи, любезно обясни, че точно тук се криела причината за всички проблеми на България - някои се опитвали да мислят. А това било много погрешно. Ето - при тях (при нас, де) мислели основно двама, макар и не непрекъснато - и ето - и изборите спечелихме, и чужденците ни хвалят...
- Като че сме шопска салата - не се сдържах аз.
- Смешно ти е на теб - въздъхна Милчо. - А на мен ми е обидно. Като преподавател по история ще ти кажа - който се е опитал да игнорира интелигентно мислещите хора - нищо добро не го чака! Политиката не е казарма - един да нарежда, другите да козируват... Впрочем, накрая ме поканиха на събрание - е, веднъж в годината, но ме извикаха, не мога да си кривя душата. И там... Просто местният ни лидер обясни колко лошо са ни управлявали предишните, как нямали никакъв морал и навсякъде назначили само свои хора. И ето сега - той имал един куп "наши" СV-та на бюрото си - а места нямало... И хората ръкопляскаха.
Горкият Милчо. Май само се мислеше за интелигентен, щом е очаквал нещо друго. Че и иска да учи другите на... наивност.
Но той пожертва по още една бира, та премълчах.
