|
Бившият президент Бил Клинтън подписа Римския статут през декември 2000 г., непосредствено преди да изтече крайният срок за подписването на документа. Администрацията на Буш обаче заяви, че никога няма да изпрати Статута за ратификация в Сената.
Досега Римският статут е подписан от 139 държани, като 56 от тях са го ратифицирали. България стори това на 15 март, за да бъде сред първите 60 страни, ратифицирали го до края на т. г. Това ще й даде възможност да бъде включена в първото Събрание на държавите - страни по Статута. Така тя ще може да влияе върху вземането на решения за Международния наказателен съд, който ще бъде в Хага, и да участва в избирането на съдиите, прокурора и заместник-прокурора.
Администрацията на Буш обмисля да се изтегли от договора като една от възможностите да покаже, че няма да участва в Международния наказателен съд, каза Пиер-Ричард Проспър, американски посланик по въпросите на военните престъпления. САЩ се опасяват, че делата в съда могат да придобият политически характер, обясни той. Според анализатори проблемът на Вашингтон е, че се забърква в международни кризи, заради които американски граждани могат да понесат наказателна отговорност.
Новият съд ще бъде първата институция, създадена специално да съди лица, обвинени във военни престъпления, геноцид, агресия и престъпления срещу човечеството, в случаите, когато националните правителства не могат или не желаят да преследват съдебно свои граждани за тези престъпления.
Но САЩ настояват Югославия да покаже напредък в сътрудничеството с Хагския трибунал. Конгресът даде на Белград срок до 31 март. В противен случай страната ще загуби помощ от около 120 млн. долара. Миналата година, съобразявайки се с подобен ултиматум, Белград предаде на Хага бившия югопрезидент Слободан Милошевич.
