Както малкото камъче катурва каруцата, така и една буквичка може да обърне смисъла на информацията.
На 1-а стр. в "Новинар" се вихри заглавието "Бойко Борисов дава "Килърите" на ФБР". Дотук - ясно и предвидимо - ББ и ФБР са си дупе и гащи, що да не си менкат доказателства. Дяволът обаче е дръпнат за опашката в подзаглавието, където черно на бяло пише: "Превеждат 10 тоНа доказателства и ги пращат на Европол и американците". Майко мила, 10 тона - с танкер ли ще ги карат към Америка?!... И колко ли хартия е това? Или доказателствата са издълбани в мрамор и затова тежат толкова? Наистина е скандално, че материали с такава доказателствена тежест не са издържали в съда...
Още в първите редове на дописката обаче виждаме, че става въпрос за друга мерна единица: "Събраните над 10 тоМа доказателства..." Един печатен знак - а разликата е като между тоналност и тонаж.
Но това, да речем, се дължи на това, че клавишите "м" и "н" са в опасна близост на клавиатурата.
Не можем да дадем такова обяснение обаче за следното заглавие на "Телеграф": "Зам. главен обвинител №1 потвърди: Килърите приели да убият Бойко" - това е челото на 1-а. Тук структурният анализ е много компициран. Значи имаме хем зам. главен, хем № 1. Или пък заместник на главния, като последният, бидейки глава, е № 1, но тогава пък защо главността му трябва да се преподчертава... Абе както и да го въртиш, не излиза, ама явно изразът "№ 1" на някого му звучи толкова cool, че е плюл на всякакви правила и здрав смисъл.
Не знаем с какъв синтаксис си е служил друг един герой - на "Труд", но определено е човек, презрял условностите и лицемерния етикет при общуване с органите на реда: "Кмет наруга полицаи на турски и спа в ареста". Селоначалникът бил спрян от патрул, понеже БМВ-то му хвърчало с превишена скорост. "Наругал полицаите с няколко цинични израза на турски...", повествува вестникът, но без да конкретизира. Затова и не можем да кажем, поне на правилен турски ли е попържал г-н кметът.
