Колкото по-тежки пари се харчат за сигурността на т.нар. елит, толкова по-голям страх го тресе. Тук някой сановник отнесъл случайна ругатня при преплитане на телефонни връзки, там край жилището на друг децата гръмнали пиратка или около вилата на трети се мярнал подплашен заек - и ето ви го поредният подмокрен политически титан цъфва в НСО с искане за бодигардове, бронеавтомобили и пуцала за самоотбрана.

Открай време и по цял свят съществува неписано правило: който се страхува от кинжали и отрови, от бомби и атентати - да не се вре в политиката. В днешна България сме наопаки. В тия размирни времена, когато дори отрудената селска старица няма никакви гаранции, че ще осъмне жива, единствените, които могат да са повече от сигурни за живота си, са политиците. Доказателства? За 20 години партийни и антимафиотски "войни" у нас не падна в кърви ни едно - макар далечно, макар бледо - подобие на Стамболов, Димитър Петков, Стамболийски... Убийството на Луканов бе за двойна агентурност, но дори да беше политическо, пак щеше да е само изключението, което потвърждава правилото.

Например бившите ни премиери, главни прокурори, вътрешни министри. Когато бяха на върха, ги пазеха орляци гавази - от мафиоти, терористи, комунисти и всякакви други престъпници. Е, паднаха от власт премиерите, главпрокурорите и министрите, останаха почти без гавази и бронеавтомобили, но пак не ги закача никой. Както впрочем и те не закачаха никого.

И точно тук трябва да се търси отговорът на загадката защо в съвременна България политиката е тъй идиличен занаят. Ами затова, че страховитите наглед политически, икономически, лобистки и прочие баталии са бутафорни. Че ония, които се пушкат на политическата сцена, стрелят с халосни патрони, а истинското действие върви зад кулисите. И фабулата е повече от изтъркана: няколко десетки родни и международни кукловоди обърнаха националното ни богатство в своя частна собственост, докато обслужващите грабежа политически марионетки баламосват публиката с палячовщини. Че кому тук е изтрябвало да праща килъри срещу тъй полезни смешници?

Колкото и цинично да звучи, именно липсата на политически убийства е желязното доказателство, че в сегашна България няма по-дефицитна стока от политическото мъжество.

Фактът, че в петите на българските политици пулсират заешки сърца, не е откритие. Открай време повечето ни първи "мъже" са и първи дезертьори. Ако през II световна война застаряващи английски аристократи фалшифицират кръщелните си свидетелства, за да ги пратят на фронта, то нашите тилови герои се окопават в чамкорийските си вили.

Още по-позорно е положението с днешна дата - никога в историята на нашата страна сред управниците й не е имало толкова страхопъзльовци, колкото сега. Нито в Царство България, където политическите убийства са всекидневие, нито в Секретарство България властта не е издигала между себе си и народа тъй много бронестъкла и железни огради, скенери, алармени системи, полицейски вериги, жандармеристки части, отцепени територии...

И смешно, и тъжно. Защото, както го показва практиката, единствената заплаха за политиците ни са само бесуващите им автомобили. Така че ако НСО наистина мисли за сигурността на поверените й височайши телеса, първото, което трябва да направи, е да им прибере возилата. От само себе си се разбира, че и тогава великото "политическо" треперене ще продължи и по-нататък. Но поне целият тоя фарс ще струва на народа малко по-евтино.