Валерия Велева, "Труд": ...Допустимо ли е министър да използва такъв език и къде е границата между емоционалната и уличната лексика, проф. Биолчев?

Проф. Боян Биолчев, филолог, писател: Много често забравяме, че езикът е образ на мисленето. И че стремежът да бъдеш оригинален и да говориш колоритно може да ти изиграе лоша шега - да се види, че под това желание няма никаква мисъл, че колоритните езикови поведения всъщност крият оскъдица на интелекта. Това ме притеснява. Защото тази оскъдица на интелектуалното мислене е заляла говорното пространство в България...

Когато скандалните изказвания имат мисловна перспектива, когато скандалът служи като ракета носител на някаква по-висока идея, тогава нещата придобиват друг смисъл. Но се съмнявам, че в цитираните думи на Божидар Димитров става въпрос за това. Характерно напоследък е дълбокото неуважение и пренебрежение към духовните институции на държавата. Това личи навсякъде. Да наречеш колегите си "шибани" - тоест да се поставиш в роля, да си съдник на една гилдия, без да се притесняваш, че даже не принадлежиш към нея, не е добре. Издава не само лош вкус, но и нещо далеч по-страшно.

ВВ: Но Божидар Димитров казва: "Това е моят език, това съм аз. Ако трябва да говоря по друг начин, значи искате да бъда фалшив"...

ББ: Щом това е той - добре! Но той може да бъде себе си в по-неозвучени пространства. Да се откаже от министерския пост, за да не кара хората да си мислят: "така говорят всички политици в България". Какво значи "шибан народ"? При такова определение този народ има пълното право да каже: "А за какво ни е шибан министър?" И тогава става още по-лошо, защото диалогът слиза на много грозно равнище и не носи полза на никого.

ВВ: Езикът на това управление е много близък до народния говор. Така го наложи министър-председателят и някои от министрите като че ли искат да го копират буквално.

ББ: Но в поведението на министър-председателя има промяна. Не ви ли прави впечатление, че Борисов постепенно бяга от този говор? С малки изключения неговите изказвания напоследък са много внимателни. А пък една част от министрите се опитват да приличат на Борисов от преди да стане министър-председател. И стават смешни. И аз съм софиянец, и аз съм расъл в сурови махленски условия и познавам тези отношения - много малко хора говореха така остро и се харесваха на другите. Трябва да си роден лидер, за да можеш да кажеш нещо грубо, което да ти се приеме за нормално. Но когато се опитваш да подражаваш, подражанието те разобличава жестоко...

Да оставим настрана говора. Това не е толкова фатално. Фатално е категоричното неуважение към интелекта и към ума в България. Демонстрираното неуважение, отиграното от А до Я неуважение към БАН, смачкването финансово на университетите, на научните звена. Никой не може да ме убеди, че точно оттам трябва да се спестява. Това е изтъркана дъвка, издава лош мисловен казус и ако в момента има някаква опасност в България, то това е именно свалянето на равнището на мислене.

Убеждението, което се наслагва в обществото, че тия там са дървените философи, шибаните археолози... Започваме да се превръщаме в чергари в собствената си страна. На нас умни не ни трябват. Който е умен, да заминава при боговете, ще го обесим и т.н. Самият Божидар Димитров го е цитирал. Ако съвременната власт е изправена пред някаква опасност, то е деинтелектуализацията на обществото. И това ще попречи на всички ни, защото аз сърдечно желая успех на това правителство, но успех, който ще погълне в себе си финия продукт на българския ум, на традицията и уважението към хората на духа и на ума - това не мога да го приема!