И затъркаля ся лето 2010 от рождението на Христа, кое беше второто от летоброението на Бате Бабуин, и големи дунанми настанаха в пределите на државата Блъгарска.

И возправи ся пръвом посланик отвъдокеански Орлик Керкенезбъри, и рече на народеца блъгарски да си опича акъла и да не дава на Медвед Северний да шета и газ изпуска из губернията Задунайска. Таз работа била само за шейховете арабски, султаните азерски и моллите персийски под скиптъра на Барек Осама. То на моллите можело и да им резнат гръцмуля, щото нещо много ся топорчели на равините еврейски и десижънмейкърите от земята индианска (което било едно и то же), ама тогаз за обезщетение можело да турят из вилаета блъгарски щит от джепане огнено да я пази. И ся възрадва целокупното население блъгарско, и темане направи на посланик Керкенезбъри.

А слугата народен, министрото на аферите външни Колю Сорос-Надеждин, в знак на благодарност и благоговение им проводи мастит человек, шкембели Шкумба-ефенди, белким ги радва и весяли, и майтап повеч да става, щото положението на изуй гащи връвело.

И ся възпре течът електрически къмто понта Евксински, и много сладолед, много айскрем, много дондурма зян отиде, и мрачина голема настана, и ся не радваше вселенският събор пияндурнишки, заседающ край понта, а ся люто дивеше и с език цъкаше. И големи подвизи технитарски настанаха, и стълпове нови ся завъздигаха, и излезна министрото Трайчо Оглушков и рече, че народонаселението тряба във възхита и превъзнасювание да изпадне пред херойствата технитарски и министерски на юнаците електрикари. И така и стори народонаселението.

И ся откриха тогаз мощите на светия некакъв, на Иоана Баптиста ужким-божкем, потопителя и омивателя человечески в пречиствуващите води на свещения ручей Иордана. Рипна тогаз министрото без кесия лъже-професорът Доротей Миташки, запря да се фукляви как е опоскал архивите на Ватикана, досущ къзълбашки римлянин, и захвана да вопие кат иерихонска тръба, че градецът понтийски Созопол втори Иерусалим щял да стане. И своя Геена Огненая щял да има (демек сметище вечно горящо и воня невъобразима изхвърлюващо), и Армагедон свой (демек местност за битки библейски, дет сяко лето големо кютечение мутренско да пада), и Голгота своя (демек баир, дето чалга да ся дъни и да ся разпиня секи, който си не дръжи ушите затворени), и поклонници от сите земи по света щели да заприиждат и много пара да задрънчи в хазната държавна, че и в кесиите хорски.

И взе тогаз един друг мъж многоучен, Кольо Перперикона, та рече, че не било хептен сигурно чии кокали са изровили тамо. Надигна ся тутакси лъже-професорът и ся изпровикна, че шибан бил народецът и много завист изпитнювал, и са туряло прът в колелата на каруцата всенародна. И велико вопиене, олелия голема и крясък до Бог надигна ся по земите Блъгарски, и време разделно настана. И ся нацепи народецът на две половини: едната ся страшно обиди и на гневно попържание ся отдаде, та му и занаизважда на министрото кирливите ризи от време оно, а те ся много оказаха и голема кир се установи словесна; другите пък ся возхитиха и рекоха, че истина от устата лъже-професорска глаголи, че шибани са и са мърша, и че тряба лешояди и други пилета да го окълват тоз пусти народ.

Накрай Александрос Диковензис (Питомното) ся изстъпи гръмовно, че трябало да ся хортува цветисто; затуй секи политик трябало дет завърне, да сипе словеса като дирник, задник, гъз, а също и таквиз, обозначающи некои по-предни детеродни органи и вторични полови белези, и сакън да не ся посвенюва да употреблява единосъщните глаголи, изрази и възклицанювания.

И пак ся възправи лъже-професорът Доротей и рече, че с много жени ся бил шибал и много обичал да прави галокелтска любов. Пък други му рекоха да внимава, щот на народеца май много му ся поревнува да прави с него турска такава.