Вървях по планинската пътека, дишах дълбоко и наблюдавах как стройна се калина вие, а до нея кичест явор клони сплел е.

Зад поредния завой на мъхнат камък седеше мъжага с червеното яке на планински спасител. До него лежеше меланхоличен санбернар с окачена на нашийника бъчвичка.

- Добра стига! - поздравих както си трябва. - Как е, как е, имате ли много работа, да пази Господ? - попитах и извадих манерката си.

- Това какво е? - изръмжа мъжът, а кучето се надигна и излая така, че тирантите ми иззвънтяха.

- Вода... - изломотих. - Искате ли?

Мъжът пак захапа тревичката, кучето се просна върху тревата.

- Не - каза през зъби той. - Най-добре я скрий тази манерка, че Рашо е кибритлия.

Скрих манерката и кимнах към кибритлията.

- Не бях виждал куче да скача срещу манерка - казах.

- Рашо скача. Щото до гуша му дойде... Миналата година шефът вика "Ще я даваме по швейцарски. Е ти тая бъчонка, ще я пълниш редовно с ром и някой турист, като закъса, Рашо ще му я носи."

- Това е много хитро - одобрих. - На България туристи й трябват, валута.

- Да, ама има един от селото, сутрин се качва в планината, ляга на ски-пистата и вика, докато Рашо не дотича при него с бъчонката да го спасява. Оня смуче като смок, после спи цял ден под шипките и вечер пак вика за помощ, щото главата го цепи.

- Ами няма да му давате, бе - възмутих се.

- Няма, ама туристите гледат паднал човекът, де да го знаят, че е такъв катил. Не му ли дадеш, ще ореве света.

Санбернарът затвори очи и въздъхна по неживотински начин.

- В крайна сметка един е, пишете го атракция и не го мислете - предложих.

- Ама той и приятели взе да води! - избухна спасителят. - Онзи ден двайсет души доведе да си празнува рождения ден, на Рашо крака не му останаха да разнася бъчонката. Привечер и мезе поискаха.

- Даде ли им?

- Дадох им. Ама като се прибраха туристите по хотелите, цяла нощ ги гоних из лещаците и ги налагах поединично и на групи.

- Тогава вече им е дошъл умът в главата - предположих.

- Извадиха си медицински, че са жертви на каменопад, и на другия ден не само им разнасяхме ром и мезе, ами и народни песни им пях, щото жертви, не им ли помогнеш, прави лошо впечатление. Сега отивам за още ром. Така де, щом ще е като в Швейцария... - въздъхна мъжагата и зачеша кучето зад ушите. После каза - Хубаво го е измислил шефът с бъчонката, ама тука страшно носят на пиене.

Подарих на Рашо последния си сандвич и си тръгнах.