|
| *** |
- Какво свириш, Паисиев, отвори си очите! - разкрещя се Буковски. - Половин нота изяде. Не си на селска сватба, да поздравяваш кумове, репетираме концерт във Франция...
- Да бе, да! Знам я твойта Франция, пак ще забием в прованса, докато не напълним калъфа на цигулката с дребни монети. Миналата година едва събрахме пари да се приберем, а контрабасистът артиса без билет. Късмет, че се залюби с мустаката вдовица от Лион и тя му даде колелото на мъжа си, с което носел храна на партизаните. Та криво-ляво се прибра в България. Подир месец...
- По-добре да си беше останал там. Щото като се върна, разбра, че заради структурната реформа вече не е в оркестъра.
- Ти на това оркестър ли му казваш? - обади се пианистката Оля. - От 30 души съкратихте половината щрайх. Плюс тромпетиста и чинелите на барабаниста.
- Какво съм виновен аз? - въздъхна диригентът. - От културното министерство поискаха 20 процента съкращение и повишение в приходната част.
- И затова накара цигуларката Нели да свири по монокини, а цугтромбонистът продава пуканки преди всеки концерт. От месец и нещо върху рояла сервират гроздова с шопска салатка, а арфистката кърши гюбеци. Вярно е, приходите се увеличиха, но нарасна броят на битовите скандали сред абонатите за музикално-здравната ни лектория "Предкласицизъм и ранен климакс".
- Шибан оркестър сте вие, неблагодарници! Като Матросов се хвърлям да защитя хляба ви, а вие все недоволни! Видяхте ли кво стана с другите културни институти в града? Покрай кризата етнографския музей и киното ги закриха, читалището превърнаха в стриптийз бар, а общинския театър го сляха с местния футболен тим, понеже отборът има собствена база...
- Сега играят Шекспир на стадиона - подхвърли пианистката. - Жулиета седи върху напречната греда на футболната врата, а Ромео къса райграс и шепне: "О, Жулиета, ако твойта радост прелива като моята, то разкажи за туй неописуемо блаженство, което изпитваме сега един до друг!"
- Но на едно представление - продължи флейтистът, - дублиращият отбор дошъл да загрява в другата част на игрището, за да използва светлината на прожекторите. И някой така зверски изритал топката ала Дембеле, че да вземе да свали Жулиета от горната греда на вратата. Добре, че вратарят я подхванал отдолу и народът шушука, че тия дни сватба ще вдигат.
- Кои? - не разбра клюката цигуларят. - Жулиета и Дембеле?
- Не бе, Жулиета и вратарят на футболния отбор, дето й спасил живота.
- Ами Ромео?
- Ромео продава мощи на св. Валентин на пазара за дини!
Целият оркестър спонтанно и дружно се разсмя. Диригентът не ги бе виждал така развеселени от Мартенските музикални дни през 92-а. Барабанистът се извиси в отривисто белканто, саксофонистът издаваше басови хрипове, сякаш някоя пуканка е заседнала между гласните му струни, само щрайхът придаваше лек фалцет на общата интонация. Директорът Сълзин Буковски гледаше тия добри хора и се чудеше как да им каже потресающата новина. Те дори не подозираха, че предния ден с наредба на културното министерство градският симфоничен оркестър се слива с местната кравеферма "Млечен рай". Заради липсата на държавен бюджет и собствена зала, оркестърът ще се влее в административната структура на животновъдния екип, а вместо зала ще ползва новият обор за Холщайн-фризийското говедо - саниран и пожарообезопасен, съгласно европейските директиви за качество. Имаш крава, пиеш изкуство, въздъхна Сълзин Буковски и очите му се насълзиха от влажния августовски бриз.
