Само една нощ бе нужна на Павел Дочев да промени становището си и да напусне треньорския пост в ЦСКА по свое желание. След равенството (2:2) срещу "Видима-Раковски" и в неделя специалистът упорито твърдеше, че ще е последният, който ще се предаде, и възнамерява да продължи работата си.

След среща с ръководството на клуба вчера обаче Дочев заяви друго: "В тази обстановка в името на отбора е по-добре да напусна, защото отборът е по-важен. Дойдох с големи амбиции и настройка да се боря и да променя нещо, но видях, че е много трудно. Самата подкрепа не беше налице и при това положение бе по-добре да си тръгна. Има неща, за които съжалявам. Може би трябваше от самото начало да тръгна по друг път. Доверих се, в определени ситуации подходих наивно, вярвайки в доброто. Не искам аз да съм човекът, който да е виновник за тази тежка ситуация в клуба. По-добре да си тръгна с чест и достойнство, отколкото да стоя тук."

Освен липсата на подкрепа от страна на шефовете, Дочев призна, че в клуба е имало и много други проблеми. Най-сериозният от тях е бил манталитетът. "Исках да променя в отбора много неща, но само аз да ги искам, не стига, а трябва и другите да ги искат. В отбора на ЦСКА има добри играчи, истински професионалисти. Но има и такива, които не отговарят за амбициите на отбора. Има огромно разминаване между моите представи за футбол и от действителността тук. Сблъсках се с чужди и непонятни за мен неща и не можах да се справя с тях. Останах изненадан от нивото в България и начина на работа. Чувах много, не исках да е истина, но се оказаха истина. Част от футболистите не бяха съгласни с моите методи и поставяха всичко под въпрос. Не мога да работя на 100%, ако нямам пълната подкрепа и убеждение, че това, което правя, е правилно", каза още живелият 18 г. в Германия специалист.

Той заяви и че голямата му болка е била, че е бил изведен с полиция от стадиона в Севлиево. "Изкараха ме с кола като престъпник. Все едно, че съм изнасилил непълнолетно момиче. Аз инвестирам толкова много усилия, имам безсънни нощи и работя за този клуб, а в същото време да се срамувам и да се крия от обществеността - това ми дойде в повече. Това беше капакът за моето решение", каза още Дочев при напускането си.