|
| *** |
Добре поне, че се мина без гражданска война, че българите, когато е да се сбият с някой роднина - нямат спиране. Щяхме да си изчезнем като едното нищо.
Аспарух използва момента, взе част от народа и като Мойсей го поведе към новите земи, без да има хал хабер доколко те са Обетовани. Важното беше сам да си е хан и да е по-близо до Европата, а другото разчиташе да се уреди от само себе си. По-късно това щеше да стане част от мисленето на стотици хиляди емигранти.
Та той стигна до Дунава и го премина. Там имаше охрана, но по стар византийски навик стачкуваше за по-ниска възраст за пенсиониране и повече хляб, вино и зрелища, така че не обърна внимание на прабългарската ордичка. А които се опитаха да блокират пътя, Аспарух нареди да ги посекат, понеже искаше от самото начало да покаже кой ще командва тук, а също и поради вродена недемократичност.
Обаче се оказа, че в новите земи вече живеят някакви славяни - добри, кротки и работливи хора, а жените им - естествени блондинки. Това накара Аспарух да се усъмни в способността им за държавност и си рече: "То така и така някой ще ги претопи тия, ами я по-добре да сме ние". Хората му харесаха блондинките и започнаха да ги черпят със сушено конско месо. Тогава се роди и поговорката "Русо гладно нема".
Усещайки, че прабългарите ги влече бабаитлъкът (тюркският произход си казваше думата), славяните просто им сервираха повече медовина и след тостовете им предложиха да вземат да направят заедно една държава. Идеята беше проста - те ще си работят както досега, но вече няма да плащат данъци на византийците, понеже прабългарите ще ги пазят. За целта дори отстъпиха по въпроса за името на държавата, символите, религиозните свободи и т.н. Те усещаха, че скоро от българите ще останат само спомени и десетина думи, а тяхното, славянското, не се губи.
Наложи се в далаверата да бъдат включени и едни тракийци, но те си бяха пичове. Такива погребения правеха - да ти е кеф да се гътнеш!
В един кратък промеждутък между стачките византийците с изненада научиха, че на тяхна територия се е пръкнала нова държава. Народът обвини императора, че не управлява както трябва, той на свой ред се оправда с профсъюзите, които ангажирали цялата енергия на държавата, църквата заяви, че за всичко са виновни хомосексуалистите. Към проблема се подходи типично по гръцки - три дни караници и после юруш. Обаче то - докато ги намерят къде са тия българи (нашите се бяха скрили в едно островно укрепление сред реката), докато пристигне самият император (да обере лаврите от очакваната победа - както по-късните президенти на световно първенство по футбол), докато се разберат на кой стратег стратегията е по-научна и т.н. - на всички взе да им писва. Дори на българите в укреплението, но никой не ги питаше и затова те просто чакаха и молеха Тангра да се случи чудо.
Тангра реши да бъде отзивчив и един ден императорът се събуди с ясната мисъл - абе, що за идиот съм аз да седя тук да ме ядат дунавските комари, защо не взема да ида малко на спа процедури? Една шепа варвари - вярно, че са българи, но, затворени в крепостта, каква беля могат да направят? Я аз да ида се топна в басейна, пък нали затова им плащам на военачалниците - да се бият. И нареди на кораба си да отплава.
Напускането на императора хвърли гърците в брожение - заговори се, че в Константинопол избухнала нова стачка с всички шансове да успее и който бил там, щял да удари кьоравото. Ето защо гърците казаха на затворените в крепостта българи да стоят там и да не мърдат, а те ще отидат до столицата да постачкуват малко и после ще се върнат да ги довършат. Нашите хора обещаха да чакат...
Когато византийците се поотдалечиха и нарушиха бойния си строй, българите изскочиха от крепостта и с яростни викове: "Който напада, пичели, който ни напада, ни пичели!" - ги настигнаха и разбиха. Така и не се разбра добре кое изигра по-важна роля - храбростта на българите или страха на византийците да не закъснеят за стачката. Но така или иначе, на картата се появи нова държава - България - а Европа потъна в мрачно предчувствие...
