Британската кралица майка има запазено място в сърцата на сънародниците си от повече от половин век. Малката, побеляла фигура на Елизабет с нейните тоалети в пастелни тонове, шапки с цветя и неизчезваща усмивка стана символ на старомодното кралско достойнство, пише АП.

Дни преди 101-ия си рожден ден миналата година тя заяви пред гости в имението Сандрингам, че иска да влезе в книгата на рекордите Гинес като най-старата британка, припомня "Мирър". Тя предизвикваше всеобщо възхищение с непринуденото си поведение и с неукротимия си дух. Въпреки преклонната си възраст Елизабет водеше доста активен живот.

През 90-те години, когато уважението към младите членове на британската кралска фамилия стремително падаше и британците си задаваха въпроси за бъдещето на монархията, уважението към кралицата майка бележеше непрестанен възход. Заради това постижение някои я определят като



най-успешният член на британската кралска фамилия



През лятото на 1995 отново тя бе в сърцето на британските чествания за 50-годишнината от края на Втората световна война. За хората от военното поколение Елизабет олицетворяваше британската непоколебимост по време на нацистките бомбардировки над Острова, сочи АП.

Решението на кралицата майка на 95 години да поеме риска да й бъде поставена изкуствена бедрена става бе изтълкувано като поредно доказателство за нейния кураж. Особено когато на излизане от болницата тя отказа предложената й помощ и сама слезе по стълбите. Тя отиде и на погребението на по-малката си дъщеря, принцеса Маргарет, в началото на февруари т.г., макар че вече бе доста болна.

Историите за чара, сърдечността и жизнеността на кралицата майка са неизброими. Биографите, опитали да намерят някакви пропуски в образа на "истинската жена", се натъкват на стена от мълчание, издигната от кралския двор и приятелите й. Няма никакво съмнение обаче, че нейната личност и решителност допринесоха силно за укрепването на монархията след Втората световна война.

Много хора се съмняват, че без нея



срамежливият и заекващ Албърт



щеше да се справи с ролята на държавен глава, когато през 1936 г. внезапно му се наложи да се изкачи на трона.

Когато нейният 56-годишен Албърт почина от рак на белия дроб през 1952 г., кралица стана дъщеря й Елизабет Втора. Вместо да се оттегли, подобно на своите предшественички, кралицата майка се зае с благотворителност и активна обществена дейност, като стана патрон на над 300 организации.

Докато дъщеря й царуваше, а внуците растяха, кралицата майка започна да играе последната си и най-хубава роля. Печатът я определи като "любимата баба" на британците.

Нейните мъхнати пастелни костюми, тройната перлена огърлица и украсените с цветя шапки (дали повод за безброй коментари на модни критици) допринесоха за този имидж. Също и цветята, които получаваше от тълпа деца на рождения си ден пред Кларънс хаус - лондонската й резиденция. Малко момченце я попитало веднъж дали тя наистина е майка на кралицата. Елизабет жизнерадостно отговорила: "Да! Не е ли вълнуващо?"

Но за тези, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят войната, този имидж не може да измести спомена как тя обикаля рамо до рамо със съпруга си из бедняшкия квартал Ийст енд в Лондон и окуражава хората, изтормозени от нощните немски бомбардировки.

Когато германското нахлуване изглежда неизбежно, а бомбите падат във всички градове в страната, тя отхвърля предложението на премиера Уинстън Чърчил да замине с децата си в безопасност в Канада с думите: "Децата няма да тръгнат без мен, аз не бих помислила да оставя краля, а той никога няма да замине". И се заема да се упражнява в стрелба с пушка в парка на Бъкингамския дворец.

Когато немска бомба попада и в самия дворец, тя казва: "Почти се радвам, че това стана. Така ще мога да гледам в очите хората от Ийст енд". С което спечелва обичта на сънародниците си и репликата на Адолф Хитлер: "Тя е най-опасната жена в Европа".



Отраснала в дома на Макбет...



Родена на 4 август 1900 г. в Лондон, Елизабет Анджела Маргарит Боус-Лайън е деветото дете на лорд и лейди Гламис от фамилията Боус-Лайън, водеща началото си от Робърт Втори, крал на Шотландия от 1371 до 1390 г.

Семейното имение Гламис е историческият дом на Макбет през XI век. В него тя получава домашно образование, като изучава няколко чужди езика. След избухването на Първата световна война замъкът Гламис се превръща във военна болница. Елизабет пише писмата на пациентите и им сервира храна.

От малки бъдещата кралица и трите й по-големи сестри дружат с децата на Крал Джордж Пети и кралица Мери. Отказала първото предложение на принц Албърт, втори син на Джордж Пети, тя все пак се омъжва за него през 1923 г., като тогава никой не предполага, че тя може да стане кралица.

Двамата заживяват спокоен живот с дъщерите си Елизабет и Маргарет, които се раждат през 1926 и 1930 г. Домът бил убежище за Албърт, израснал в постоянен страх от баща си, отчужден от майка си, неуравновесен и измъчван от заекване.

След смъртта на бащата Джордж Пети през януари 1936 г., по-големият му брат бе коронован като крал Едуард Осми. Но не мина и година, и новият крал се отказа от трона след скандална конституционна криза, за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън.

Така за свой най-голям ужас Албърт е провъзгласен за крал. Съпругата му става първата британка-съпруга на крал от времето на Тюдорите. А тя дори няма кой знае какъв благороднически произход. По думите на биографката Кити Кели Елизабет била



първата простосмъртна



сключила брак с член на династията Уиндзор.

Сред нещата, които нарушават образа й на "светица", са любовта на кралицата майка към джина и залаганията на конни състезания. Твърди се, че Елизабет харчела с твърде лека ръка и приключвала годишната си рента още в първите месеци на годината, а дефицитът по сметката й се измервал в милиони.

Пени Моримър вдигна шум около нея през 1986 г., когато я описа в книгата си като стремяща се винаги да бъде център на вниманието, язвителна към членовете на семейството си и малко вятърничава.

По-благосклоненен портрет на Елизабет прави Маргарет Форстър през 1980 г.: "Зад привидната простота стои дълбоко разбиране на човешката природа, зад бърборенето - чувство за мисия да общува, в мекото сърце се таи желязна решимост, а зад малкото кръгло лице - непоколебимост да изпълнява дълга си".

Тя го изпълняваше до край.