Парите, които държавата плаща на болниците за гарантирани от нея дейности - спешна помощ, хемодиализа, ТЕЛК и психиатрична помощ, също се оказаха рязко намалени. През юли болниците са получили около 50% от нужните им средства, и то в момент, когато и здравната каса намали с 30-40% парите, които им плаща.



По закон тези дейности са държавен приоритет и се осигуряват на всеки гражданин, независимо дали той има здравни осигуровки или не. Държавните болници получават парите за тях чрез субсидия, превеждана от здравното министерство. Тези пари покриват дейността по хемодиализата, психиатричната помощ, работата на ТЕЛК и част от спешната помощ - прегледите, изследванията и лечението на пациенти, които са имали нужда от тях, но не е било необходимо да бъдат хоспитализирани. Ако те бъдат приети в болницата, за тях вече плаща здравната каса.

МЗ плаща ежемесечна субсидия от 90% от заработеното, а останалите 10% - в края на всяко тримесечие. "За юли обаче получихме само половината от тези 90%", обясни директорът на болницата в Кюстендил д-р Михаил Зортев, който е и председател на Сдружението на областните болници в България. Вместо 120 000 лв. лечебното заведение е получило само 60 000 лв. от министерството. "Това се случва за пръв път, а от министерството няма обяснение защо средствата са намалени", каза Зортев. Парите от МЗ представляват около 20% от всички приходи на болницата.

"За юли получихме 42% от субсидията за спешна помощ", каза и директорът на "Св. Анна" в София Димитър Димитров. Той също не е получил обяснение на какво се дължи орязването.

Според Зортев орязването с 50% на субсидията се отнася за всички болници. Така твърди и конфедеративният секретар на "Подкрепа" д-р Евгений Душков.

В болница "Царица Йоанна" още не е преведена субсидията и директорът Бойко Коруков нямаше представа в какъв размер ще я получат. "Ако я орежат, решението ще е пагубно", смята той. В момента МЗ плаща по 20 лв. на обслужен спешен случай, който не е хоспитализиран. "Това ни носи 1.5 млн. лв. загуба годишно, тъй като средно един такъв пациент ни струва 57 лв.", обясни Коруков.

За "Сега" от МЗ заявиха, че превеждат парите регулярно и че ще могат да кажат повече по въпроса днес, тъй като съответната дирекция била много натоварена с подготовката на проектобюджета за догодина.

Орязването на държавната субсидия за болниците се случва в много тежък период за тях, защото от началото на годината и здравната каса намали парите и ги изплаща със закъснение. Това доведе до свиване на възнагражденията на персонала, ограничаване на плановия прием, а също и редуциране на щата и леглата.

Директорът на болницата в Кюстендил заяви, че единственият начин лечебницата да не спре да работи е да трупа дългове. "За пръв път този месец вече имаме просрочени задължения", обясни той.