Резюме: Политически таласъми превърнаха България в резерват на СССР, а техните деца таласъмчета я превърнаха в резерват на САЩ и на ЕС. Понеже не ми се занимава със стари и млади таласъми, ще напиша за приказните таласъми и за екзекуциите. Край на резюмето.



"Резерватът на таласъмите" (The Goblin Reservation) е книга от Клифърд Саймък. Тя е приказна фантастика. Сега казваме фентъзи.

Ако ми кажете, че "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените" ще бъдат забравени тогава, когато Алиса и Мюнхаузен още ще се помнят, няма да споря с вас.

А за хубавите приказки - виж, бих спорил с Мохамед дори... Нощем край огъня керванджиите си разказвали приказките на Шехерезада и така чудните приказки били пренасяни между Персия, Индия, Египет към Арабия. Пък някои мохамедани ги забранявали.

Суфистите не забранявали. Мюсюлманските фанатици смятат суфистите за еретици. Ако вярвах в исляма, щях да съм суфист, понеже суфизмът е най-мистичният, но и най-веротърпимият и най-напредничавият ислям.

Напредък има. За разлика от изостаналото източно православие католическата инквизиция изгаряла еретиците на кладата, протестантите пуритани в Северна Америка обесили Салемските вещици. През Френската революция вече не в името на Бога, а в името на народа гилотинирали, което също е напредък. След 1944 година българският "Народен" съд осъждаше на смърт в името на народа, а не в името на Бога и на Негово величество. По-късно пак в името на народа български съдия осъди на смърт един хулиган, понеже препикал гроба на Людмила Живкова и затова (така го знам аз) хулиганът беше разстрелян.

В САЩ са вярващи и хуманни. Там смъртните присъди ги изпълнявали и изпълняват хуманно: с електричество или със смъртоносна инжекция. Не с разстрел, както в Китай. Но в Китай, след като платиш или твоите близки платят куршумите, след разстрела близките ти могат да приберат гилзите на патроните, а при шериата го няма този бонус. В Иран осъдиха една жена за прелюбодейство. Тази присъда се изпълнява така: изкопават дупка в пясъка, увиват прелюбодейката в чаршаф, напъхват я в дупката, заравят я до шията в пясъка и я убиват със средно големи камъни. Не със ситни, нито с големи, понеже, ако твърде голям камък удари главата на прелюбодейката, тя ще загуби съзнание и няма да се мъчи достатъчно. Аллаху акбар! Мъдри са правоверните.

Такава присъда може и да не се изпълни, ако, за да не позволят на Иран да центрофугира weapons-grade уран, Израел и САЩ ударят Иран. Тогава ще загине не една прелюбодейка, а стотици хиляди както в Ирак. Но САЩ ще заграбят петрола на Иран, както заграбиха петрола на Ирак, следователно - Mission accomplished, както рапортува преди седем години Буш-син, костюмиран като боен пилот на огряната от залеза палуба на самолетоносач. Българските таласъми пак ще ръкопляскат.

Но, макар и клакьори на САЩ, те прегърнаха европейските ценности и не екзекутират. Те убиват народа си чрез грабеж, обедняване и липса на здравеопазване, което е по-демократично, отколкото да екзекутираш отделни престъпници. Това не е моя мисъл. Каза ми го Морис Дрюон, приятел на Дьо Гол. В книгата си "За да реформираме демокрацията" Дрюон е "за" смъртното наказание.

При "демокрацията" се краде прекомерно и отвратени от демократичния грабеж, немалко мюсюлмани предпочетоха ценностите на исляма. Красивата приказка за демокрацията породи съвременния ислямски тероризъм.

Има още една красива приказка. Тя е еврейска и социалистическа. През 1896 година излязъл романът Altneuland ("Старата нова земя"). Неговият автор, австро-унгарският журналист Теодор Херцл е основоположник на ционизма. Моля ви, поне временно забравете изтърканата мъдрост, че една приказка не може да промени света. Херцл не е голям романист, но той е голям визионер. Неговият роман фентъзи промени Близкия изток и света. Към по-добро или към по-лошо - не е моя работа да съдя.

Херцл предложил звездата на Давид за емблема на знамето на Altneuland. Той мислел, че в тяхната стара нова земя евреите ще говорят идиш - смесица от немски, полски, иврит и други езици. Палестина била още в Османската империя. В романа фентъзи на Херцл евреите и техният социализъм са посрещнати с отворени обятия в Палестина. В един епизод от романа евреинът и палестинецът заедно си пият безалкохолното питие и палестинецът обяснява на госта:

- Дадох на евреина моята земя с удоволствие, защото нищо не изкарвах от нея, а той направи кибуц, въведе модерно земеделие и ми плаща. И ти на мое място щеше да постъпиш така, нали.

Така е в романа фентъзи на Херцл.

Утопиите се превръщат в антиутопии, но това е друг въпрос. Нека помислим, преди кажем, че красивите приказки и фентъзи романи не променят света.