:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,968,277
Активни 600
Страници 4,434
За един ден 1,302,066
Реконтра

Тайният дневник на Маргарита Пе

Ден първи. Днес конституирахме СЕМ - Съвета за епитети и метафори. Ако в едно гнездо на жени зададеш въпрос "Кое е слабото място на българския мъж?", една трета ще посочат главата, втората трета - портфейла, а последната трета ще започне да се подхилва неприлично. Истината обаче е, че слабото място на мъжете ни е поезията. Никакви ги няма. Но регулаторните функции на новия СЕМ ще променят модерното посттоталитарно статукво, което си е абсолютно статично: щом се появи дете, баща му изчезва. Така рано или късно ще стигнем до инфантилизация на поетизацията.

Ден втори. Уволних Лилиев и Яворов като непригодни за придворни поети. Дано не съм си разчистила сметките без кръчмаря. Опитвам се някак да овладея политическия и икономическия натиск. Възроденият бизнес ме гледа лапидарно-гномически, но щом му обясних, че "епитет" означава "принаден", а метафората е просто трансфер, потупа ме бащински и разтърсващо, обещавайки отсега нататък да вървим "рамо до рамо, друже мой!". С политиците ми е още по-трудно: в тяхното стадо няма мърша, а аз все пак пазя диета.

Ден трети. Доведоха ми някакъв кандидат за придворен поет. Бърка вер либр с проза, Дисниленд с диксиленд, но пък е чувал за Шекспир и се съгласи в официалните си изяви вместо "лайно" да казва "шайсе" или "мерд". Тъкмо ще покрие и изискванията за западен език. Одобрихме го. Господ пази глупаците, умните да се оправят сами.

Ден четвърти. Имам проблеми с легитимността на СЕМ. Един от нас навремето пописвал в секстини, а не в общоприетите терцини, катрени и октави. Откъде да е знаел човечецът, че си слага главата в творбата!

Ден пети. Още проблеми. Трябва да анулирам избора на придворния поет - бил оторизиран дилър на фирмата "Шекспир" за рибарски принадлежности. Освен това на "Дайва" и "ДАМ" неофициално. Троен агент! Намекнаха ми, че бил поет, но не ми казаха, че този, който го поема, поема и отговорност за бъдещата му поема.

Ден шести. Обществено финансиране на епитетите и метафорите, обществено регулиране... Затъвам полека в патоките на патетиката. Непрекъснато се караме в СЕМ. Кой знае защо се разбирам само със Стефан Ди. Да се чудиш какво е това: реконвалесценция или контаминация ли или просто реминисценция?...

Ден седми. Оплаках се на Тошо То от прекаления медиен интерес към СЕМ. Обеща да измисли нещо.
84
675
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
84
 Видими 
03 Април 2002 06:06
Ето къде сте го скрили господин Иванов...аха...значи така "После" нещо е опослял
и дайде да поставим тук тежката артилерия за да можем да привлечем "поток" един вид...е...мисля че ще сте стане.
В интерес на истината, намират се понякога свежи материалчета в тази рубрика, ама народа нещо като гледам - не кълве много. Дано сега като сте закачили най-големия червей на кукичката - да е на хаир.
То нали и на времето имаше едни такива "комбо - пакети" по книжарниците. За да си купиш оня - нашумелия трябваше да вземеш и един от ония другите - залежаващите, дето им викаха...па току виж ти харесал, то човек никога не знае...
На мен веднъж така ми се падна Хосе Лопес Портильо и да ви кажа не съжалявах.

03 Април 2002 08:19
Ех, Дмитрий ,аз те търся из цялата къща,а ти на ъгъла в ъгъла.
Много хубаво,че си подхванал Сегела - знаеш ли защо? Защото в лозунга на СДС той сбърка и съдбата му го върна.С ирония. Ако познаваше,малко по-добре ситуацията той трябваше да посочи думите "Няма време!"(Да, с удивителна).И щеше поне да излезе прав,тъй като това, което предстоеше,не се влияеше от думи
и девизи.
Оказа се ,че освен времето,второешелонните комунисти започнаха да присвояват и други неща,доста по-материални и носещи утеха.И станаха за смях,псувни и омраза.
А Сегела просто се изложи.Ако иска сега да се реваншира мотото трябва да е "Няма време!"
03 Април 2002 08:23
Не съм сигурен, че в печатното издание колонката не си е на мястото в "Наблюдател". Просто нямат толкова място на последната страница, освен ако не са махнали рекламите. Иначе Димитри Иванов както винаги е на висота - какво мнение да даде човек? Но треперете! В "Наблюдател" се задава четвъртък!
03 Април 2002 10:20
Г-н Иванов, днес малко читатели ще съберете. Не защото няма какво да кажете, а защото сте сменили мястото си на изява. Проблемът е, че някои Ваши фенове обичат да се появяват най-вече пред повечко публика, да събират "овации" за словотворчеството си, изживявайки се като Ваши последователи. Те правят всичко друго, само не и да "мислят" - низ от слово, еквилибристика... и празно. Вие провокирате мисловните напъни на своите читатели за пореден път - и настина - дупе да ни е яко ... в "мисленето" и посоките му. и изборът всекиму!
03 Април 2002 10:35
Kak da ne se nasladi chovek na tazi slovesna kampanella. Vse pak ne e li po-dobre da se vurnete v rubrikata "Nabljudatel", che kakto e trugnalo ste vi chetem skoro pod simpatichno mastilo (marka "Petar Petrov").
Kolkoto do Pashic, maj blizo e vremeto, kogato i dupe njama da imame.
03 Април 2002 11:36
ne mogat li da slozhat link ot parva stranitsa kum statitiite na Dimitri Ivanov za da ne rovia iz tsialoto izdanie, i bez tova ne mogat da me nakarat da cheta povecheto ot ostanalite neshta
03 Април 2002 11:38
Ако сега си правят експерименти с аудиторията - трябва да внимават. И аз като всички се зачудих защо го няма днес Димитри, дори се попритесних за него грях ми на душата. Обикновено нямам време да чета всичко и преглеждам само заглавията, а в някои рубрики изобщо не влизам. Много често пропускам и "После". Днес имах късмет че надникнах. Впрочем доколкото най-слабата рубрика на вестника е "Спорт" предлагам другата сряда да сложите Димитри там.
Като оставим тази шега настрана - вие сте любимият ми вестник, особено в електронен вариант.
03 Април 2002 12:11
Не Ви ли се струва статията като продължение на тази от предната седмица? Или аз пак не съм стоплил.
Едни послания се възприемат като абсолютната истина, а други само като крава. Какъв е критерия, по който ги възприемаме и кога злоупотребяват с нашето възприятие - за това ли става дума или трябва да я прочета още няколко пъти?
03 Април 2002 12:18
Въпросът не е в топленето Или пиеш Блъди Мери, или ядеш Доматен Сос, подправен с яйце, водка и Табаско! Пак си е Консумация!
03 Април 2002 12:18
Моля, нека някой от вас, драги съучастници във Форума, да бие един имейл на Санд, че да не почна да бия аз...
Извинявай, Джимо!
Ха добър ден на всички.
03 Април 2002 12:38
42!

Редактирано от - bgtopidiot на 03/4/2002 г/ 12:56:54

03 Април 2002 12:42
Vashe topchijstvo,

Da ne bi da imate rojden den?
Ako e taka: chestito!!!
03 Април 2002 12:46
...For he/BgTop/'s a jolly good fellow -
There may be a present for him somewhere!
03 Април 2002 12:47
48 какво? Години, бири до обяд, стъпала към Рая?
03 Април 2002 12:51
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! ОЩЕ 100 ПО ТОЛКОЗ!!!
03 Април 2002 13:02
Присоединяюсь к Гарге!
Угостите?
03 Април 2002 13:08

"Shhh," said Loonquawl with a slight gesture, "I think Deep Thought
is preparing to speak!"

There was a moment's expectant pause whilst panels slowly came to life
on the front of the console. Lights flashed on and off experimentally and
settled down into a businesslike pattern. A soft low hum came from the
communication channel.

"Good morning," said Deep Thought at last.

"Er ... Good morning, O Deep Thought," said Loonquawl nervously, "do
you have ... er, that is ..."

"An answer for you?" interrupted Deep Thought majestically. "Yes. I
have."

The two men shivered with expectancy. Their waiting had not been in
vain.

"There really is one?" breathed Phouchg.

"There really is one," confirmed Deep Thought.

"To Everything? To the great Question of Life, the Universe and Every-
thing?"

"Yes."

Both of the men had been trained for this moment, their lives had been
a preparation for it, they had been selected at birth as those who would
witness the answer, but even so they found themselves gasping and
squirming like excited children.

"And you're ready to give it to us?" urged Loonquawl. "I am."

"Now?"

"Now," said Deep Thought.

They both licked their dry lips.

"Though I don't think," added Deep Thought, "that you're going to like
it."

"Doesn't matter!" said Phouchg. "We must know it! Now!"

"Now?" inquired Deep Thought.

"Yes! Now ..."

"Alright," said the computer and settled into silence again. The two men
fidgeted. The tension was unbearable.

"You're really not going to like it," observed Deep Thought.

"Tell us!"

"Alright," said Deep Thought. "The Answer to the Great Question ..."

"Yes ...!"

"Of Life, the Universe and Everything ..." said Deep Thought.

"Yes ...!"



97


"Is ..." said Deep Thought, and paused.

"Yes ...!"

"Is ..."

"Yes ...!!!...?"

"Forty-two," said Deep Thought, with infinite majesty and calm.


03 Април 2002 13:08
42 добре,ама какъв е въпроса?
03 Април 2002 13:10

Кабинет Слартибартфаста был похож на библиотеку после взрыва.
Переступив порог, старик нахмурился.
-- Вот несчастье, -- пробормотал он, -- взорвался диод во
вспомогательном компьютере. Когда мы попытались оживить наших уборщиков, мы
обнаружили, что они мертвы, вот уже почти сто тысяч лет. Хотел бы я знать,
кому придется убирать трупы. Тебе лучше сесть где-нибудь там. Сейчас я тебя
подключу.
Он указал Артуру на кресло. Оно выглядело так, словно было сделана из
позвонка стегозавра.
-- Оно сделано из позвонка стегозавра, -- объяснил старик, заглядывая
под рассыпающиеся груды бумаги, и выуживая из-под них обрывки проводов.
-- Вот, держи, -- сказал он, и подал Артуру несколько полосатых
проводов.
В тот момент, когда Артур взял их, сквозь него пролетела птица.
Он висел в воздухе, абсолютно невидимый, даже для самого себя. Под ним
была красивая площадь, обсаженная деревьями, а вокруг, насколько хватало
взгляда -- белые просторные здания, легкие, но какие-то потертые -- в
трещинах и пятнах от непогоды. Сегодня, впрочем, сияло солнце, свежий
ветерок плясал в листве деревьев, а странное впечатление, что от всех зданий
исходил ровный тихий гул, создавалось, возможно, тем, что площадь и все
улицы вокруг были заполнены радостно возбужденными толпами. Где-то играл
оркестр, яркие флаги трепетали на ветру, и воздух был пронизан праздничным
настроением.
Артуру было необычайно одиноко -- в воздухе над всеми, одно лишь
бестелесное имя, но прежде, чем он успел подумать об этом, над площадью
прозвучал голос и призвал всех к вниманию.
На празднично украшенной трибуне перед зданием, несомненно, главным из
всех зданий вокруг, появился человек и обратился к толпе. Голос его был
четко слышен во всех углах площади.
-- О вы, ждущие у подножия Глубокомысленного! -- выкрикнул он. -
Высокочтимые Потомки Врумфунделя и Маджиктиза, Величайших и Интереснейших
Оракулов во всей истории Вселенной... Время Ожидания кончилось!
Толпа взорвалась дикими криками. В воздух взвились флаги, плакаты и
звуки ручных сирен. Улицы поуже выглядели, как тысяченожки, которые
перевернулись на спину и судорожно размахивают конечностями в воздухе.
-- Семь с половиной лет мы ждали этого Великого Просветляющего Дня! --
продолжал бравый оратор. -- Дня Ответа!
Толпа билась в экстазе.
-- Никогда больше мы не будем думать, просыпаясь утром: "Кто я? Какая у
меня цель в жизни? Действительно ли имеет значение, если мыслить масштабами
Вселенной, если я не встану и не пойду на работу?". Потому что сегодня мы,
наконец, услышим раз и навсегда четкий и ясный ответ на все эти нудные
проблемки Жизни, Вселенной и Всего Такого!
Снова взрыв криков, а Артур почувствовал, как скользит вниз по воздуху
к одному из величественных окон в первом этаже того здания, перед которым
была сооружена трибуна.
На мгновение, когда он пролетал сквозь окно, его охватила паника, но
тут же исчезла, и он понял, что прошел прямо сквозь стекло, даже не
почувствовав этого.
Никто в комнате не обратил внимания на его странное прибытие. В этом не
было ничего удивительного, потому что его там не было. Он начал понимать,
что все происходящее -- лишь воспроизведение стодвацативосьмидорожечной
записи прямо под шляпу зрителя, помимо его глаз и ушей.
Комната выглядела почти так, как описал ее Слартибартфаст. Семь с
половиной миллионов лет ее содержали в полном порядке, и регулярно убирали
раз в сто лет или около того.
Стол ультракрасного дерева пообтерся по краям, ковер, пожалуй, немного
выцвел, но большой монитор возвышался в ореоле сиящей славы на обтянутой
кожей крышке стола, и светился так, словно был сделан вчера.
Двое строго одетых операторов сидели перед пультом и ждали.
-- Час Ответа почти пришел, -- сказал один.
Артур был удивлен, увидев, как внезапно прямо в воздухе рядом с головой
говорившего появилась надпись. Слово Колнгкилл мелькнуло несколько раз и
снова пропало. Прежде, чем Артур смог узнать его, заговорил другой человек,
и у его головы появилось слово Хвуудт .
-- Семьдесят пять тысяч поколений назад наши предки заложили в
компьютер эту программу, -- сказал он, -- и за все это время мы будем
первыми, кто услышит голос компьютера.
-- Тебе не страшно, Хвуудт? -- спросил первый, и Артур вдруг понял, что
надписи были их именами.
-- Мы услышим, -- сказал Хвуудт, -- ответ на Главный Вопрос Жизни...
-- Вселенной! -- подхватил Колнгкилл.
-- И Всего Такого...!
Колнгкилл жестом оборвал разговор.
-- Мне кажется, Глубокомысленный готовится что-то сказать!
Мгновение стояла тишина, полная напряженного ожидания. Огоньки на
пульте ожили, замигали, как бы пробуя себя, и, наконец, замерли. Из
динамиков пополз низкий мягкий гул.
-- Доброе утро, -- наконец, сказал Глубокомысленный.
-- Э-э... доброе утро, о Глубокомысленный, -- нервно отозвался
Колнгкилл, -- ты можешь сказать нам... э-э... то есть...
-- Ваш Ответ? -- величественно прервал его Глубокомысленный. - Да.
Могу.
Двух операторов била нервная дрожь. Тысячелетия ожидания прошли не
впустую.
-- Он действительно существует? -- выдохнул Хвуудт.
-- Он действительно существует, -- подтвердил Глубокомысленный.
-- Главный Ответ? На Главный Вопрос Жизни, Вселенной, и Всего Такого?
-- Да.
Обоих обучали и специально готовили к этому моменту, вся их жизнь была
подготовкой к нему, они еще при рождении были выбраны, чтобы стать
свидетелями Ответа, и все равно они не могли сдержать радостных восклицаний.
Они хлопали друг друга по плечам, и веселились, как дети.
-- И ты готов выдать его нам? -- успокоившись, спросил Колнгкилл.
-- Готов.
-- Сейчас?
-- Сейчас.
Оба оператора облизали сухие губы.
-- Хотя я не думаю, -- добавил компьютер, что он вам понравится.
-- Неважно! -- сказал Хвуудт. -- Мы должны знать его! Сейчас же!
-- Сейчас? -- переспросил Глубокомысленный.
-- Да! Сейчас!
-- Отлично, -- сказал компьютер и снова погрузился в молчание. Хвуудт и
Колнгкилл трепетали. Напряжение становилось невыносимым.
-- Серьезно, он вам не понравится, -- заметил Глубокомысленный.
-- Говори!
-- Отлично, -- сказал компьютер. -- Ответ на Главный Вопрос...
-- Ну...!
-- Жизни, Вселенной, и Всего Такого..., -- продолжал компьютер.
-- Ну...!!!
-- Это... -- сказал Глубокомысленный и сделал многозначительную паузу.
-- Ну...!!!!!!
-- Сорок два, -- сказал Глубокомысленный с неподражаемым спокойствием и
величием.
03 Април 2002 13:11
Въпросът беше "Какъв е смисълът на живота"!
Благодаря на всички, които подведох без да искам. Но това е черта, присъща на идиотите!
03 Април 2002 13:11
Следващия път скрийте Д.И. в тотото
03 Април 2002 13:12
Голубка, Вие предложете допълнението Съжалявам, че не мога да Ви отговоря на Вашия прекрасен език, чета много, но не говоря
03 Април 2002 13:24
Дополнений две:
1. Меня!
2. Медом!
...Вот тогда и постигнем эмпирическим путем ответ на вопрос о смысле жизни.
03 Април 2002 13:27
Dimitri,
sled rebus sic stantibus
ste dojde pacta sund servanda i togava?
Ste ima li vreme da pomislim?
03 Април 2002 13:29
Голубка, мед - с водка - идея!! Но за другото трябва да уточним - пол, възраст, особени белези, и накрая - място На Вашия прекрасен език Гарга има ли род???
Или трябва да кажа Гарван???
03 Април 2002 13:35
Мислих, че чета "Пътеводителя на Галактическия Стопаджия", но, слушайки гугукането и граченето на тези пернати, вече съм сигурен, че гледам "Птиците" на Хичкок!
03 Април 2002 13:36
Е-ех, Basheva, щяхме на кобар да се возим, в степите да яздим....
03 Април 2002 13:40
03 Април 2002 13:40
Гарг - вот прекрасный, мужественный ник!
"От всякоя възраст, пол и занятие" задоволява ли ви?
А место встречи заменить нельзя-с. Осуществим, а После видно будет...
03 Април 2002 13:40
Изключете си телевизора, пардон монитора!!!
03 Април 2002 13:43
Грачи прилетели..
03 Април 2002 13:49
Вай, вай, чего натворил!!! Улетаю!!! Голубка, пошутил немножко, а то водка такая... Голова заболела, ну пока!
03 Април 2002 13:52
Наша гарга заболела,
захотела молока,
не попала под корову,
а попала под быка!
03 Април 2002 14:00
Каркайте, каркайте. Вы просто завидуете. Притом галактически!
03 Април 2002 14:10
Долго каркала ворона
Смысла жизни не поняв,
В галактическую зону,
опохмелившись, попав.
03 Април 2002 14:12
Слава Богу,Димитри все пак е тук!Наистина се бях притеснил!
03 Април 2002 14:19
"Ворон - Воронеж - нож..."
Люблю холодное колющее оружие. Тепленьким.
Всем новорожденным - целУфаны!
03 Април 2002 14:27
Кто моего Осипа Эмильевича разбазаривает? Всем ссыльным:
...................................................................
Пусти меня, отдай меня, Воронеж,
Уронишь ты меня иль проворонишь,
Ты выронишь меня или вернешь -
Воронеж - блажь, Воронеж - ворон, нож!
.....................
Не очень к случаю, зато хорошооо!
03 Април 2002 14:36
На този, който ми ползва ник-а - ей, грагар, сега да те видя!!!

А иначе, поезийката - бива си я!
03 Април 2002 14:37

Эту песню я начну с нуля:
есть в галактике одной – Земля.
А на той земле стоит дом
(говорят, что я живу в нем).
А за домом раньше был пруд
(иногда я проходил тут),
а за прудом, на горе – парк
(а зимою изо рта – пар)!

А вороны на снегу – в пляс,
проворонили они нас.
Папироска полетит в снег
и оставит на снегу след!

03 Април 2002 14:43

Пока
03 Април 2002 14:45
Пак се върнахме към 42! Вече ще му викам на Д.И. - D.T. (Deep Thought). В добрия смисъл, в смисъл, че в неговата мисъл има смисъл, а има ли мисъл, то тогава има смисъл....
03 Април 2002 14:46
Куды?
03 Април 2002 15:00
Къде си сега, бе Гаргарян, що не си ръсиш русофилските пръдни с гълъбичката, а? А рецептата за Блъдито си е моя Айде наздраве!
03 Април 2002 15:32
Тук съм, пак дойдох! И пак ще грача! и патката ми ще си скача!
03 Април 2002 15:44
Прав е бил Ботев
... и отчасти Френк Лойд Ра.., пардон, Едгар Алан По!

Редактирано от - bgtopidiot на 03/4/2002 г/ 15:45:39

03 Април 2002 16:19
Идиоте, що се редактираш бе? На прима виста си е по-чисто. Библиотека "Галактика" не включва и Е.А.По. Хичкок пуши пури.
03 Април 2002 16:23
Доложу-ка я Его Величеству Императору всея Руси наложить на Гарга цензуру...
03 Април 2002 16:29
Включва, включва, "Спускане в Маелстрьом", Е. А. По, не се сещам за номера, но е в първите 15-20 тома. 11 или 12...???
03 Април 2002 16:34
Разби ме! Не съм чел фантастика от ученическите години има нема преди 30 вече!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД