Тези дни, по идея на премиера ББ, министърът на културата Вежди Рашидов предложи да се дават медали и пари на "творците".

Добре, но кой е творец и кой не? Как да разсечем този възел? Ето единственият начин:

Който претендира, че е творец, той не е творец и не му даваме нищо. На умрелите творци не им трябва нищо, така че и на тях не им даваме нищо. Се ла ви..

Я да ви разкажа още нещо на тема творци:

В телевизията в София студията за излъчване и за монтаж не бяха във високата неприятна сграда, която е на улица "Сан Стефано", а в приятната, по-ниска сграда на някогашното италианско училище, към която после се прилепи високата неприятна сграда. Отваряше се вратата на "монтажа", в ниската сграда, където, ние, изнервени от монтаж с примитивна техника, работехме; от открехнатата врата надничаше режсьорът Христо Чилингиров и ни разсмиваше само с две думи:

- Здравейте, творци!

- Творец е само Господ-Бог - смееше се Кеворк Кеворкян, цитирайки един свой събеседник. Разговорите в рубриката на Кеворк "Събеседник по желание" бяха все хубави, а неговият събеседник, който беше казал, че творец е само Бог, беше мъдър мъж.

Напук на всички речници, аз, като преводач, твърдя, че латинската дума опус значи просто работа, а не творба. Бетовен, Моцарт и разни други съчинявали разни работи и ги надписвали "опус" номер еди-кой си, а не "творба" еди-коя си. Следователно Бетовен и Моцарт не са творци. Виж, Лейди Гага и българските певачки са "творкини", понеже те говорят за своето творчество. Моля ви, не ме издавайте, че казах "творкини"; сакън да не ме уличат в сексизъм.

На Изток не знам кой измисли "художествено творчество" и "художествено-творческа интелигенция" - Жданов ли, Фурцева ли - не знам. Знам, че на Запад "creative writing" го измисли Бредбъри, но не фантастът Рей Бредбъри, когото обичаме, а британецът Малкълм Бредбъри, който написа "The History Man" ("Историческият човек"). Когато "Историческият човек" не стана бестселър, Малкълм Бредбъри разбра, че не може да твори бестселъри, и почна да учи студентите в САЩ на творческо писане (creative writing). То и в български университети вече били преподавали творческо писане, представете си. Пък в рекламните агенции вече били работели творци (creative editors). Но Малкълм Бредбъри не беше новатор. Много преди него в Москва имаше "Институт Горки", където учеха за писатели избрани деца от соцстрани. Сред тях беше и Исмаил Кадаре от Тирана и албанците се напънаха да го направят нобелист, но нещо се закучи работата.

Ако се сетите за творец, който е учил за творец, кажете ми го, че аз да го кажа на Джулиан Барнс. С Джулиан се напъвахме да се сетим за творец, който е учил за творец. Напъвахме се, докато се напихме.

Джулиан каза, че Флобер не е учил за писател. Джулиан написал "Папагалът на Флобер", понеже прочел повестта на Флобер "Un Coeur Simple". Тази повест е за простодушната слугиня Фелисите, която умира, представяйки си Бог като един огромен, пъстър, красив папагал, понеже приживе папагалът Лулу бил любимото същество на простодушната Фелисите, която така и не долазила до католическата догма.

Джулиан и аз, въпреки дълбокия сняг, долазихме до Княжевското шосе. На другия ден Джулиан го завели на черква. В черквата Джулиан видял, че ние палим свещи за живите и за умрелите. После той си заминал. После списание "The New Statesman" отпечата дописката му "Candles for the Living in Bulgaria" ("Свещи за живите в България"). Какво ли е искал да каже?

За демокрацията той ми каза, че тя е обратнопропорционална на размера си. Демокрацията работела добре (според Аристотел) в миниатюрните градове държави, където хората се познавали (жените и робите не били хора, естествено). Но ЕС не е миниатюрна формация. ЕС е гигант. Даже ти - стотиците олигарси, които управляват ЕС, познаваш ли ги?

- Само неколцина познавам - смънках гузно. - Но подкрепям ЕС, подкрепям демокрацията.

Ей богу, не лъжех. Камераменът Коко (Николай Тодоров) ме засне как се уплаших един да не бутне Конгреса на САЩ, тласкайки го с изометричните си упражнения откъм западната му стена, и аз отидох да крепя Конгреса откъм източната му страна. После, като се върнах в София, Бойко Станкушев опря гръб о фасадата на Първа частна банка, разкрачи крака, натисна с гръб стената и каза:

- Аз подкрепям Първа частна банка.

После, на едно много светско парти край един плувен басейн на Черно море, Вежди обяви, че подкрепя идеята за Първо частно правителство.

После Бойко Станкушев ми позвъни от пропуска на телевизията и каза:

- Джимо, поръчай три кафета, щото ей сега идвам с моя персонален турчин.

- С кого?

- С Веждито бе.

Аз познавах Вежди и го знаех, че носи шеги. А неотдавна мнозина българи не преглътнаха шегата на някакъв чешки "творец", който направил за Брюксел пано на Европа с шега за всяка държава от ЕС, като шегата за България била, че е изобразена като турски кенеф. Шеги били също Козма Прутков, който и паметник си има в Брянск. И Цимерман. Когато пренесохме тв формата на ББС за кой е по-,най- , ние, българите, гласувахме за Иван Вазов. Милиони чехи се измайтапиха с тв теста, гласувайки за Цимерман, един измислен герой - като Козма Прутков. Ако е дал бог, и за Цимерман ще ви разкажа.