Жената стоеше в полумрака и нервно потропваше с крак. Към нея се приближи мъж с пижама и лепнещи от съня очи.
- Елисавето, какво правиш тук посред нощ?! - изграчи той.
Жената замънка.
- Какво правиш тук, Елисавето! И защо си се облякла като някаква... уличница!!!
- Уличница? - трепна жената. Рубенсовите й гърди замърдаха като тревожни китове. - Да! Така е! Аз съм жрица на нощта, Найдене!
- Елисавето, ти да не си изяла цялата кутия с пияни вишни? Я ми дъхни!
- Остави ме, Найдене, аз съм паднала жена!
Мъжът зачеса рошавата си глава.
- Виждаш ли, Елисавето, докъде води отчуждението - двайсет години сме женени и аз все си мислех, че си учителка по пеене и музика!
- Учителка съм през деня. А нощем изкарвам по нещо допълнително... Продавам тялото си, Найдене!
- И това откога, Елисавето? - заинтригува се мъжът.
- Отскоро... От тази нощ.
- Аха. Побъркала си се, Елисавето.
- Няма да ми се подиграваш!
- Абе, Елисавето, като си такава телесна жрица, иди на магистралата, иди в някой хотел, иди на Дунав мост, белки някой те купи! А ти си застанала в кухнята, между хладилника и пералнята!
- Никъде не отивам! Срам ме е...
- Аха... - мъжът взе от хладилника една бира, отвори я и седна до масата. - Добре, де, ами в нашата кухня как ще си хванеш клиент?
- Все някой ще мине. Ето, ти мина - жената кокетно завъртя обширния си ханш. - Хей, готин, хайде да го направим!
Мъжът потръпна:
- Не става, маце, женен съм!
- Абе, Найдене, нали аз съм ти жена!
- Е в това е проблемът, Елисавето! - надигна бирата мъжът.
- Обиждаш ме!
- Стига глупости, отивай да спиш!
- Глупости ли?! Найдене, ти знаеш ли, че за един сеанс ще изкарам колкото за цял месец в училището?
- Знам, Елисавето, но има една подробност...
- Какво, да не мислиш, че съм стара?!
- Е, не... - мъжът се съсредоточи в бирата си.
- Кажи, кажи!
- Ти, Елисавето, си, така да се каже, морално остаряла.
- Леле, животно! А да ти пера ризите съм млада?! Да ти готвя ме бива?!
- Точно на това трябва да наблегнеш, Елисавето - меко каза мъжът.
- Писна ми, Найдене! Писна ми все да съм пред заплата и все да зяпам през витрините!
- Е, да, ама знаеш всичко за Бетховен.
- Казва се Бетовен! Това първо! И второ - да съм имала ум в главата, да науча всичко за Кама Сутра!
Мъжът остави бутилката на масата, отиде при жената и неумело я прегърна през раменете.
- Хайде-хайде, Елисавето, ами то, като се замисли човек, ти и като учителка взимаш колкото една проститутка за сеанс.
- Да, ама за цял месец!
- Представяй си, че си попаднала на муден клиент.
- Много муден този клиент бе, Найдене, съсипа ме!
- Това е положението, Елисавето. Хайде да си лягаме, че виж на какво сме заприличали от безсъние!
- Не, оставам тук да ловя клиенти! - дръпна се жената.
- Хайде, де! - нервира се мъжът.
- Ангажираш ли ме, готин? - ухили се по-голямата му половинка.
- Уф, да! Обаче си падам малко перверзен, та затова сега отиваме в леглото, заспиваме и аз цяла нощ ще ти хъркам!
- Готово, обаче да видя мангизите!
- Знаеш, че като взема заплата, ще ги видиш!
- Добре, жребецо, води ме!
Мъжът въздъхна така, както само един женен мъж би могъл да въздъхне посред нощ и двамата тръгнаха към семейната спалня.
..Рубенсовите й гърди замърдаха като тревожни китове..
А тициановия й задник потрепери като вулкана Попокатепетъл. Йе!