|
| *** |
- Да, Сър! Кажете, Сър! - каза секретарят, влизайки в кабинета, въоръжен с айфон, касетофон, мегафон и противогаз.
- Какво имаме в програмата за днес, Дженкинс? - запита превъзходителството. - Умирам от скука, мозъкът ми засъхна и се прозявам през пет минути като някакъв хипопотам. Виж там, погледни, няма ли нещо развлекателно?
- Момент, Сър! - отговори секретарят и забърника в айфона. - Ето, пълно е. Първо: посещение в родилен дом с изучаване на английски език. Там ще четете на новородените избрани откъси от "Питър Пан". Второ: откриване на паметник на Незнайния Антитерорист, където ще демонстрирате последните хуманни методи за изтръгване на информация върху доброволец от публиката. Трето: ...ех! проклетата джаджа пак блокира!...
- Стоп, Дженкинс, не продължавай... - махна вяло с ръка превъзходителството. - Нямаш идея как са ми омръзнали тези паметници...
- Какво ще кажете за една лекцийка на тема "Глобалната роля на американската демокрация за глобализирането на "Глобул", Сър?
- Да, да, пак да ми хихикат разни съмнителни елементи от задните редове... - нацупи се превъзходителството. - Не ща!
- Тогава едно чаено парти с... - започна секретарят.
- Сетих се! - прекъсна го превъзходителството. - Ти знаеш ли, Дженкинс, че никога досега не съм откривал истински мост, от тухли? Представяш ли си, всички събрани зад мен, чакат, аз хващам ножицата, храс!, аплаузи, жената на френския посланик пада в несвяст, телевизии, свободна преса, съспенс... Тук нали имат мостове, Дженкинс, не ми казвай, че нямат!
- Имат, сър - потвърди секретарят. - Лъвов, Орлов...
- Ето! Орлов мост! Него искам да открия и туйто!
- Ама, Сър, той вече е... - започна секретарят.
- Не ме интересува! - отсече превъзходителството. - Действай! Храс с ножицата, ах, ах! Момент, Дженкинс, как да се облека за случая? Аз мисля като Батман, какво ще кажеш?
- Не мисля, че е добра идея, Сър - смути се секретарят. - Местният шеф на правителството може да се засегне. Знаете, двама Батмани на едно място...
- Хм, Супермен?
- Вътрешният министър, сър...
- Фреди Крюгер?
- Финансовият, сър...
- Исус?
- Министърът без портфейл...
- Ееее, Дженкинс, че като дърво ли да се облека? - ядоса се превъзходителството.
- Не може, Сър, има и външен министър... - поклати глава секретарят.
- Дааа... - проточи превъзходителството, - вечно проблеми с тези незначителни държавици... Измислих! Ще се облека като Джеймс Бонд. А?
- Отлична идея, Сър! - одобри секретарят. - Смокинг плюс капитанска фуражка с монограм. Да се знае кой командва тук.
- А как ще познаят, че съм облечен като Джеймс Бонд, Дженкинс?
- Нищо по-лесно, сър! Ще ви сложим табелка с надпис "Негово Превъзходителство Джеймс 'Бонд' Гарлик" и ще се сетят. Тукашните са изненадващо интелигентни, сър. Обаче виждам дребен проблем, Сър, Джеймс Бонд май е англичанин.
- Така ли? - замисли се превъзходителството. - Че какво от това? Англичаните не бяха ли нашите хора от тая страна на океана? Да не вземат да си навирят носовете прекомерно? Да се наметна за всеки случай с американското знаме, що ли? Какво ще кажеш?
- Съгласен, Сър. Наши хора, наши хора, но трябва да им се подръпва каишката периодически. Веднага пращам шивача да ви ушие едно знаме по мярка...
- Кажи и в гримьорната да се приготвят. Аз съм си фотогеничен де, но тук си падат по мачовци, а пък аз съм малко бледен... Абе, Дженкинс, още не мога да се начудя - ето, тук вече грее слънце, птички пеят, а във Вашингтон още тъмно и спят. Как става тая работа според теб?
