|
Шарон може да вярва това, но други не вярват. Историята на палестинско-израелския конфликт през последните 54 години подсказва по-добри обяснения.
Израел твърди, че води война срещу тероризма, но войната на Шарон в действителност има за цел да разруши палестинската съпротива срещу израелската политика в окупираните територии и да бъде отречено правото на бежанците да се завърнат по местата, които са напуснали или от които са били изгонени.
Реципрочната илюзия е тази на палестинците - че те ще могат да се завърнат. Тази илюзия накара Арафат да отхвърли мирните договорености, предложени му от Ехуд Барак.
И тъй като Израел разглежда това палестинско искане като заплаха за своето съществуване, определението "война срещу тероризма" е заблуда и пропаганда. Става дума за война, точка.
Единственото решение е да бъде наложен компромис. Администрацията на Буш, която е единственият международен играч, способен на подобна инициатива, не показва интерес в тази насока, за което един ден сигурно горчиво ще съжалява.
Третата илюзия е лансирана от администрацията на Буш и се експлоатира цинично от Шарон - че тероризмът съществува без връзка с причините, които са го вдъхновили, и че може да бъде преборен, без да се обръща внимание на тези причини.
Войната на САЩ срещу тероризма се фокусира върху няколко организирани радикални мюсюлмански движения и техните поддръжници в размирни държави от Третия свят, както и върху Ирак на Саддам Хюсеин.
Когато САЩ свързват предполагаемата заплаха за САЩ от Ирак с Осама бен Ладен и "Ал Кайда", става дума за пропаганда и хитрост. За Израел тази хитрост е много полезна, защото позволява да бъдат удобно възседнати кошмарите, които преследват американското правителство след 11 септември.
Израелската армия увери Шарон, че се нуждае само от три до четири седмици, за да приключи мисията, която той й възложи, а именно да "елиминира тероризма и неговата инфраструктура", което означава да се унищожи палестинската съпротива.
Военните ръководители казват, че операцията върви успешно. Израелските военни жертви бяха малко на брой и нямаше много инциденти, които да предизвикат международно възмущение.
От друга страна, израелската преса твърди, че има малко положителни неща около тези операции. Палестински младежи бяха арестувани и им татуираха номера на ръцете - твърде неблагополучен ход.
Израелското външно министерство се опасява, че международната реакция може да наложи спиране на операцията, преди да е постигнала целите си. Други в Израел са загрижени къде води държавата всичко това. Йоел Маркус, коментатор от либералния в. "Аарец", пита: "В какво се състои победата? Министрите изглеждат в пълен мрак за това накъде ни води тази търкаляща се офанзива."
Да, поне това е ясно. Тя се търкаля към повече репресии и далече от израелската демокрация.
|
