Шефът се излегна в шезлонга край басейна в разкошната си къща, която се намира, за сведение, около срамните части в полите на Витоша (все пак требва да съм донекъде дискретен, понеже врагът не спи, особено следобед). На шефа ние му викаме Кръстник, щото той ни е такъв. Шефът е много верващ човек, а ние изобщо не бехме и той реши да ни кръсти. Кръсти ни баш у тоя басейн с олимпийски размери, като преди това, както си е редно, докарахме сюрия попове, които го напълниха със светена вода. Само Порко се опъваше, ама му беше за първи път да се окъпе, та и шефът прояви разбиране и го не гръмна, а милозливо изгъгна:

- Да те перем у чистофайника, Порко, ти си ни ароматът на компанията, ама за общото благо ще се жертваш, пич!

И Порко се жертва за потрес на всички, бухна се у водата и не излезе, докато окончателно не промени цвета й.

- Е, сега сме с тебе на чисто, Порко - рече шефът, като оня излезе, и го прегърна бащински, съвсем без погнуса, па го предаде на поповете, които вече бяха доволни пияни, да го скъсат от целувки и прочие светотайнства.

Ама айде да се не разсейвам! Та шефът се излегна, значи, в шезлонга, а аз му сипах уиски (черен етикет за бели дни) и турих цел айсберг лед, па сетне се отдалечих на почетно разстояние да му палнем пурата, да се не окаже некоя самоделка като оная, дето пръсна всички семки-занимавка на Цецо Тиквата, по-предишният му личен бодигард.

Шефът отпи от уискито, дръпна от пурата, като му я подадох, па пусна пет олимпийски кръгчета дим (символ на персоналното му спокойствие) и разнежено ми рече:

- Аре да ми попееш!

- Кво да изпеем, Кръстник?

- Как кво? Любимата ми. "Нашата полиция ни пази"!

И аз запех, като си тактувах съвестно с крак. Накрая даже се поклоних почти доземи, щото шефът така ми изръкоплеска, че щеше да си разлее уискито.

- Евала, Чвор - вика ми, - изпълни ми душата! Убав глас вадиш, само си за Евровизията. Да знаеш, че догодина ти ще представиш България, та и ние да земем нещо!

Знаех, че шефът не се будалка - на мене ми викат Чвор не защото съм тъп като чвор, а за по-кратко, фамилията ми е Чворски. И все пак се осмелих да кажа:

- Кръстник, тая работа с Евровизията... Там есемеси играят.

- Лесна работа! - пусна пак пет олимпийски кръгчета.

- Ама нашите тук не важат - почесах се по главата проста - за България трябва да се гласува от чужбина.

- Нема проблем - отсече шефът. - Италия ще ни подрепи. С Берлусконито сме лежали заедно у техната пандела!

- Иййй - ококорих се, - голема работа си, Кръстник.

Точно тогава се появи по бански Муцката, дето живее с шефа на семейни начала. Много е готина. Манекенка. Блондинка, та дрънка! Беше си турила щипка на носа.

- За чий ти е тая щипка? - вторачи се в нея шефът.

- Ша плувам синхронно, дарлинг - фръцна се тя.

Шефът се замисли, па попита:

- А тебе, Муцка, нашата полиция пази ли те?

- Ооо, аз имам спирала - отвърна и далдисна в басейна.

В тоя момент звънна джиесемът на шефа. По физиономията му разбрах, че новините са добри и му напълних чашата. Че и нова пура му палнах според инструкцията.

- Значи, Чвор - рече шефът, - Циклопа, Мармозетката и Суека са ги пуснали под гаранция. Както е редно, де.

- И сега кво? - попитах.

- Как кво? Намираш най-добрия текстописец и най-добрия композитор! Ще спонсорирам песен! "Наш'то правосъдие ни пази"!

- А коя ша я пее, Кръстник? - попитах наивно.

- Ти бе, Чвор - погледна ме бащински той, - ти! С тая песен ще избием рибата на Евровизията!