Политиците и висшите чиновници, които декларират неверни данни в публичния регистър на Сметната палата, са заплашени от конфискация на имуществото. Такава санкция е предвидена в новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Неговият проект бе представен вчера от правосъдния министър Маргарита Попова.



Под ударите на тази разпоредба могат да попаднат близо 7000 души - всички магистрати, депутатите, министрите, заемащите висши длъжности в администрацията. Всички те подават декларации пред Сметната палата при постъпване и напускане на работа, както и всяка година, ако има промяна в притежаваното имущество.

Според проектозакона процедурата ще се задейства, ако при проверка Сметната палата се натъкне на несъответствия в подадената пред публичния регистър имотна декларация. Тогава провинилият се ще бъде даден на комисията за отнемане на незаконното имущество, която ще започва процедура по отнемане на имуществото. Досега лъжите в декларациите пред Сметната палата се разминаваха само с публични критики. Всеки уличен в укриване на доходите или имущество се оправдаваше, че всичко е декларирано пред НАП. Прокуратурата също не приемаше, че лъжата в декларацията пред Сметната палата е престъпление, ако съответното лице си е обявило всичко пред данъчните. Това фактически обезсмисляше публичния регистър. Сега проектозаконът предвижда сериозна санкция - конфискация на имущество. Отнемане ще заплашва и тези, които нарушат закона за предотвратяване конфликта на интереси.

Ако бъде приет законът, запорите и възбраните, наложени от съда по искане на комисията за отнемане на незаконното имущество, ще паднат и ще трябва да се поискат отново. Това се налага, тъй като вече няма да се блокира цялото имущество, а само онова, за което няма доказани доходи. Не е ясно как ще се гарантира, че междувременно част от имуществото няма да бъде "спасено" - разпродадено или прехвърлено на други лица.

По данни на комисията "Кушлев" наложените обезпечителни мерки са за около 600 млн. лв., висят дела за отнемане на около 200 млн. лв., но реално конфискуваното имущество е много по-малко. Водят се около 500 дела.

По сегашната уредба съдът налага запори и възбрани на цялото имущество за неограничен период, докато текат разследването и делото срещу съответния човек. А до евентуалната осъдителна присъда могат да минат и години. Дори в крайна сметка да не се стигне до конфискация, вече може да се е стигнало до финансова смърт. Затова вече има искове срещу държавата в съда в Страсбург заради този закон. Последният пример е с бизнесмените Пламен и Йордан Стоянови, обвинени по делото "Октопод". Блокираното имущество на Пламен Стоянов е за над 32 млн. лв., а на брат му - за 524 хил. лв.

За да бъде гарантирано правото на собственост, вече ще се конфискува не цялото имущество, а само разликата между законното и незаконното. При това тя трябва да е значителна. Тепърва ще се мисли какво да означава "значително". В съдебната практика големи размери са 70 минимални работни заплати, а особено големи размери - 140. Значителни имуществени вреди пък има, когато сумата надвишава 14 пъти минималната работна заплата.

Производствата, включително и висящите дела за конфискация, също ще са по нов ред - вече няма да се чака влязла в сила осъдителна присъда. Ще е достатъчно и само повдигане на обвинение или установен конфликт на интереси, или несъответствие в декларациите пред Сметната палата, които висшите държавници и магистратите подават всяка година.

Сред новостите в проекта е и създаването на специален фонд, в който да отива конфискуваното имущество, придобито по незаконен начин. Не е ясно защо парите не отиват направо в бюджета и дали фондът няма да е поредното чиновническо звено, за което ще се харчат пари. За отнетото, запорирано и възбранено имущество ще се грижи междуведомствен съвет на ниво заместник-министри. В него ще влизат представители на социалното, провосъдното и финансовото министерство.

Комисията за установяване на престъпното имущество ще може да прави проверки и по своя инициатива. Но ако открие разминаване в имотното му състояние, ще трябва да сезира прокуратурата.

Производствата по анонимни сигнали, които бяха предвидени в първоначалния проект на министерството, вече са под въпрос, обясни Попова. Засега тази възможност отпадала.

Попова отказа да представи окончателните текстове от законопроекта, преди да са обсъдени с експертите от т.нар. Венецианска комисия, които вече критикуваха проекта. Становището й ще е готово в средата на октомври. Секретарят на Венецианската комисия Томас Маркерт обясни вчера, че в последния вариант на законопроекта комисията вече не вижда проблеми със защитата на човешките права. "Малко европейски държави имат такива закони, в една идеална държава от тях няма нужда. Но България има сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност", обясни Маркерт. И предупреди, че България ще бъде внимателно наблюдавана от Европа.