20 години превеждах пундитите. Кои са пундитите?

На хинди или на санскритски думата пундит означавала човек, който раздава мъдрост. Тази дума минала от изток на запад не по пътя на коприната, нито по пътя на циганите, а по пътя на медиите. Сега на английски pundit значи човек, който дава акъл на политиците. Пундитът е водач в стадото на коментаторите. Пундит е Збигнев Бжежински например.

Не че няма английски думи за раздаващите политически акъл. Когато наближаваше краят на ХХ век, се появи пренебрежителното прозвище "бърбораните" (the chattering classes). Президенти на САЩ като Ричард Никсън и Роналд Рейгън успешно противопоставяха хлевоустите либерални бърборковци на "мълчаливото мнозинство", сиреч на средната класа в САЩ.

Преди това, през петдесетте и шейсетте години на ХХ век, аз превеждах френските пундити Реймон Арон, Франсоа Ревел и, разбира се, Жан-Пол Сартр, а също и US пундитите Уолтър Липман, Сайръс Сулсбергър, братята Олсоп и Лайънел Трилинг.

Lionel Trilling наричаше пундитите мистрии (mortarboards), понеже пундитите бяха от елитни университети, където при тържествени случаи облекло de rigueur e тога и шапка, четвъртита като мистриите на зидаро-мазачите. Речниците превеждат думата мистрия с английски думи, които аз няма да изброявам, но Лайънел Трилинг казваше mortarboard: "наложих си на главата my mortarboard".

Лайънел Трилинг преподаваше в Колумбийския университет и остави дълбока следа в Ню Йорк като литературен критик, есеист и разказвач. Той пишеше в списание Partisan Review, което беше промарксистко и антисталинистко. При тоталитарните режими нямаше мистрии, нямаше пундити; имаше пропагандисти. Впрочем, сега в България протича пълзящо възстановяване на контрола над медиите.

В наше време ние не се учудваме, когато пундити като Ноам Чомски критикуват естеството на властта в САЩ. Но главата на изпълнителната власт Барак Обама вече е критикуван от много страни; от нобелисти като Стиглиц и Кругман, от коментатори и анализатори от различни центрове за стратегически проучвания. Критично настроените "мистрии" станаха много. За това би трябвало да има обяснение. Аз не се осмелявам да формулирам обяснението, но съм склонен да го търся в две обстоятелства, за които сегашният президент на САЩ Б. Обама няма вина.

Първото обстоятелство е финансовата криза, която започна в САЩ през лятото на 2007 година. Яхнали глобализацията, САЩ предпочетоха да произвеждат долари вместо стоки и услуги. Това изхвърли зад борда хора от средната класа, които не искат да паразитират като маргиналите; искат да работят, но нямат шанс. Според моята представа (или моя предразсъдък) средната класа е гръбнакът на обществото и съсредоточаването на все повече богатство в ръцете на все по-малко хора маргинализира прословутия average American.

Второто обстоятелство, за което президентът на САЩ също няма вина, е, че във време на криза забръмчават рой пундити с готови отговори на въпроса на Чернишевски ("Что делать").

Глад за отговори има при всяка криза и във всяка страна. Ето, например, някои български, плиткоумно-конфекционни отговори: Да реституираме частната собственост, да върнем земята в реални граници, дайте да приватизираме, дайте да направим национална доктрина, дайте да направим военна доктрина, дайте да направим доктрини и закони за това и за онова, та дори закон за българския език.

Но готовите отговори неизбежно са наивно-догматични, понеже са вносна конфекция. Законотворческата хиперактивност е контрапродуктивна. Повече закони, повече крадци, рекъл бил Лао Цзъ, който живял шест века преди Христа. В България станаха "законни" кражби.

Струва ми се, че една от добрите страни на сегашния президент на САЩ Барак Обама е, че каквито и законодателни битки да води в Конгреса, каквото и да му сервират предстоящите избори за част от конгресмените, Б. Обама не е доктринер и не прибягва към готовите отговори на догматиците доктринери. Още като един от президентските кандидати на Демократическата партия в САЩ той каза, че неговата доктрина ще бъде по-малко доктринална от Доктрината на Буш (My doctrine is not going to be as doctrinaire as the Bush doctrine).

Доктрината на Буш-син беше като доктрината на Сганарел - персонаж в няколко Молиерови комедии, - който срича доктрината си на латински:

Argumentum baculinum (доводът на тоягата).

Самият Молиер излизал на сцената в ролята на Сганарел, слугата на Дон Жуан.

Ще препрочета комедиите на Молиер, за да разбера защо сегашните премиер Б. Борисов и US посланик Уорлик ми се привиждат в ролята на Сганарел.