Питаш ме как стигнах и защо чак у Франция? Слушай, всичко ще ти кажем.

Една бурна нощ станах по спешност и кат си свърших работата на двора, гледам - медно тел, е те такова парче! Все едно нож ме пререза през душата откъм гърба! Това е медно тел! Ценност! Ще го вземе некой, върви го търси после! Разбудих родата и почнахме да навиваме медното тел, та да го запазим.

Навиваме, навиваме, навиваме и на сутринта изгрея слънце кат прясно калайдисан меден тиган, и ние гледаме - стигнали сме у Франция, насред град Париж.

Да ме питаш как сме минали толку граници, бате, немам спомен, то сега граници лесно се минават, трудното е после, щото махалата далече, леб нема, пари нема, нищо нема! Само е те толчаво кълбе медна жица! Ужас, бате, мъка!

Немаше как, предадохме тела на френското Вторични суровини, сърце ни боли, душа ни боли и други работи ни болят, ама предаваме, щото така си требва, да го пазят хората!

Тръгнахме обратно към България, упъти ни един французин от алжирски произход и понеже балдъзата му сръбкиня, ни каза на чист български "Е те така ще вървите, после вдесно, после влево и сте право у България!"

Добре, ама преди да свием вдесно пред очите ни взема, та щръкна една висока кула, целата от железо! Нещо ме пререза напреки кат я видех! Бръкнах у чантата и извадих една хартишка, бех увил в нея малко дренки за изпът, погледнах хартишката и ми стана ясно защо сърцето ми хвърга гюбеци от вълнение! И им викам на мойте хора "Драги сънародници, туй е Айфеловата кула, дето ми я остави в наследство баба ми! Една мечка ми остана от баба и е те тая кула! Мечката я пуснах да яде филии с конфитюр в резервата, кулата обаче не давам!"

Какво викаш? Кулата я бил построил некакъв инженер Густав Айфел? Така е, обаче чекай да ти кажем кой е той и какви ги е вършил!

Истинското му име на тоя убав човек е Гюнер Айфелъ. Той е бил войник в армията на турския паша и като била войната съборил къщата на бабата на баба ми за да построи магистралата през "Люлин", та да има път турския паша да избега. Айфелъ и той бега, отива чак у Франция, взима за булка една французойка, сменя името си на Айфел и сторва себап на втората си родина - построява е те тая кула. После праща писмо на бабата на баба ми да иде да живее в кулата и да му прости за съборената къща. Чекай да изтрием една сълза и ще ти кажем защо бабата на баба ми не е отишла у Франция...

Бабата на баба ми не е отишла у Франция понеже е требвало да гледа мечката. А аз кога видех писмото, дето бех увил у него дренките, разбрах целата истина.

Добре, обаче кулата голема и от железо, и я завинтили за земята. Опитахме с мойте хора да я вдигнем - не мърда! Седнахме отдолу да мислим какво да правим. Тогава дойдоха френските полицаи и викат "Айде, бегай, бегай, да не съм те видел повече тука!" "Що, бе?!" викам им. Те викат - законо бил такъв. Абе, законо! Нали почерпих един френски полицай с дренки, оня лапа като невидел и ми вика "Ей, ти си много убав човек, ще ти кажем целата истина - френското президент ти е завидел и иска сега той да вземе кулата, та да се катери по нея и да гледа от високо какви ги вършат хората и животните у цела Франция!" Пак ме пререза нещо, ама не ме пререза от тая истина, ами бръкнах у заднио джоб и се оказа, че ножчето ми се било отворило и през целото време ме е боцкало! Затворих го и си тръгнахме, щото с президент можеш ли да се бориш? С мечка можеш да се бориш, с булка можеш да се бориш, с президент не можеш!

Ей ни сега в родната страна! А добре заварили!



http://www.vesel.info