|
| *** |
- А-а-а...
- Ех, че хубави сливици, отдавна не бях виждал такива! - радва се докторът. - Гиздави, червенички, като доматчета-гигантчета, само за колекция. Кажи ъ-ъ-ъ, да им се полюбувам още малко...
- Ъ-ъ-ъ...
- Ндаа, ще се наложи да ги резнем, няма как. - заключава докторът и вади желязото. - Недей да гледаш така уплашено, нищо и никакво, хръц! и готово! Все едно си си изрязал ноктите. Сега! Отиваш в дванайста стая, където ще ти премерят кръвното. Трябва да си носиш апаратче за кръвно. После, пета стая. Там ще ти премерят температурата, ако си носиш термометър, разбира се. Накрая даваш кръв в амбулаторията - ще ти трябват игла, спринцовка, шишенце, памук, спирт и кръв. Дай тук направлението.
Подавам направлението. Докторът сумти, чете, пак сумти.
- Лошо! - казва накрая. - Много лошо!
- Кое, бе докторе? - питам плахо. - Сливиците ли?
- Сливиците са като слънце - отсича докторът. - Лошото е, че сме прехвърлили лимита. Сливици има, пари няма, не знам дали ме разбираш... Имаме отпуснати еди-колко-си човекосливици и туйто. На всичко отгоре са нечетно число - или половин човек с две сливици, или цял - с една. Това е положението. Вчера сме отрязали последната законна сливица. Финита ла комедия.
- Ми сега? - преглъщам с труд. Сливиците ми радостно се издуват.
- От гледна точка на здравната система ти не съществуваш - обяснява търпеливо докторът. - Все едно си умрял. Даже по-лошо! Какво да те правя сега?
Мълча и гледам жално.
- Каква клинична пътека да ти измисля? - вика докторът, прелиствайки някаква дебела книга. - За такива като теб клинична пътека още не е изобретена. Ми ти си умрял, бе! Момент... умрял... ама разбира се! Ще те пиша умрял - и в моргата!
- Как в моргата! - изхриптявам. Сливиците ми пулсират от ужас.
- Еййй, много сте кекави това пациентите... - гледа ме недоволно докторът. - В моргата имам един приятел - патоанатом. С него веднъж ходихме да цепим дърва. Адски сръчен е с брадвата... Ще те оправи за нула време. Хръц! С брадвата... Нищо няма да усетиш. Ако имаш късмет да е дежурен, де... Навит ли си, казвай бързо, че отвън чакат още двайсе чифта сливици...
- Навит съм.. - прошепвам. Сливиците ми мълчат виновно.
- Мъдро! - одобрява докторът. - Сега, слизаш долу в аптеката и купуваш чаршаф, клъбце канап, сатър, трионче, топче тел и флумастер.
- Флумастер пък защо?
- С него ще надпишем картончето, което ще завържем с тел за големия пръст на десния ти крак. Ето, забравих - и картонче да купиш, в аптеката знаят какво точно. След аптеката минаваш през касата и плащаш сто и трийсе лева застраховка...
- Защо ще ме застраховате? - питам подозрително.
- Не теб. Патоанатома. Може да се пореже човекът, докато те... такова... Накрая идваш тук, събличаш се гол, надписвам ти картончето, завивам те в чаршафа и викам санитарите да те отнасят. Като стигнете в моргата, гледай да не мърдаш, че долу са много нервни. Миналата седмица един възкръсна, нямаш идея каква паника беше... Ама недей сега да ми пребледняваш! Ще се оправиш, бе, досега не съм чул някой в моргата да има проблеми... Вместо да се цупиш, кажи нямаш ли нещо друго за изрязване. Така и така ще те... таковат... Нещо апендикс, черен дроб, два-три метра черва... А?
- Не - казвам твърдо. - всичко друго ми е наред.
- Е, ти си знаеш... - повдига рамене докторът. - И да не забравиш, поръчай си една катафалка, да дойде да те вземе след, хм... операцията... Долу, на изхода на моргата други превозни средства не пускат. Паркингът е два лева. И кажи в аптеката да ти дадат някакво успокоително, че патоанатомите са свикнали, такова... без упойка да... Нещо по-силничко. Препоръчвам цианкалий...
