Една минута повече и един гол по-малко. Силен вратар, но слаб централен нападател. Аутсайдер, който накрая недоволства, че е загубил. ЦСКА замина за Истанбул с намерението да не допусне голяма голова разлика срещу местния гранд "Бешикташ" в първия си мач от тазгодишната групова фаза на Лига Европа. А се прибра с разочарование от гордо 0:1 на освирепелия ст. "Исмет Иньоню".

Парадоксът в Цариград бе сътворен от самите възпитаници на треньора Гьорги Йовановски, които очевидно надхвърлиха предварителните очаквания, но пък се разминаха на 60 секунди със същинската сензация. Сега загубата е просто загуба, пък била тя и минимална.

А ЦСКА видимо имаше шанс поне за равенство, колкото и неочаквано да бе това срещу суперзвездите Гути, Куарешма, Бобо, Мехмет Аурелио. "Червените" разполагаха със страхотен Раис Мболи в рамката на вратата, стабилна защита пред него и разиграваща халфова линия в средата. Това, което ЦСКА нямаше, бе уверен нападател, който да материализира поне едно от създадените 5-6 потенциални възможности за гол.

По ирония на съдбата привлеченият със статут на звезда Килиън Шеридън не само че не се вписа в този образ, но нарами и лична вина за попадението на "Бешикташ" в предпоследната минута. Именно ирландският национал трябваше да охранява включилия се напред дефанзивен халф Фабиан Ернст, но не го стори. Преди това нападателят сам създаде няколко положения пред турската врата, но със същата лекота ги пропиля.

Шеридън бе очакван цяло лято като месия на ст. "Българска армия" и когато най-сетне пристигна, демонстрира нелошо самочувствие. Нещо, което тотално отсъстваше у него, а и у съотборниците му в четвъртък вечер. Дали заради предварителната нагласа за "достойно поражение", или заради 30-хилядния зверилник, в който феновете на "Бешикташ" превърнаха своя стадион, играчите на ЦСКА се стъписаха фатално.

За разлика от над 800 "армейски" фенове, приключенски добрали се до Цариград. Макар и бледнеещи на фона на черно-бялото стълпотворение по трибуните, с гласовете си те успяха да пробият турската какофония. А с очите си се увериха, че техните любимци могат да бъдат отбор. Сега е ред на самите футболисти да го проумеят.