:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,997,098
Активни 103
Страници 7,291
За един ден 1,302,066
Реконтра

Ивайло

Избрани моменти от историята ни
Когато бях свинарче...
Ивайло си беше един прост момък от народа - пасеше си свинете, а понякога, когато беше на кеф, даваше на някоя колежка-свинарка да му пипне бицепса и тя възторжено възкликваше - ау, какъв мъж! От това нашият човек не ставаше по-умен, но пък самолюбието му се ласкаеше до немай-къде - бяха сурови времена, никой не гледаше колко акъл имаш, а по-дългата сопа (или мускулите) обикновено решаваха спора.

...Пасеше си Ивайло свинете и мечтаеше някой ден да стане гавазин на самия цар - нещо като телохранител. Обаче разбираше колко нереално изглежда всичко това и споделяше бляновете си само със свинете, а в много редки случаи - с Цвятко, който пък пасеше кози наблизо. В тези случаи приятелят му кимаше, съгласяваше се, че от Ивайло по-добър бодигард царят няма да намери, а после (след като се отдалечеше на безопасно разстояние), правеше многозначителен жест, като въртеше пръст до главата си.

Обаче историята обича да се шегува - царят нещо съвсем оплете конците, на народа му писна - с две думи, създаде се революционна ситуация. Ивайло усети това, сподели го с подопечните си свине (те не възразиха) и реши, че и неговата звезда е най-после е изгряла. Ето защо викна Цвятко и му предложи да оглавят заедно недоволството.

- То лошо няма де... - започна колебливо козарят. - Ама ние с теб (да ме прощаваш, нали) малко цървули падаме, та... Не знам. То да бяхме боляри - разбирам, а така... Хората няма да ни повярват.

- Ами - Ивайло беше пълен с оптимизъм. - Глупости. Аз по свинете съм забелязал - колкото си по-прост, повече ти имат страха. Особено ако имаш дебела сопа.

- Е, то за сопата ясно, обаче... Да вземем да поканим и някой по-учен, да ни съветва понякога...

Ивайло поклати глава.

- Не ги разбираш ти тези работи. Трябва ние да изпъкваме, затова напротив - ще намерим още по-прости от нас и ще се заобиколим с тях, та на този фон...

Цвятко малко се съмняваше дали изобщо ще се намерят подобни хора, но не посмя да възрази - сопата на Ивайло беше по-дълга. И не сбърка.

Народът се оказа не кой знае колко по-интелигентен от свинете, за съжаление. А и Ивайло постоянно работеше върху имиджа си и скоро всички вече го възприемаха почти като спасител на нацията. Вярваха му и умираха за него в безкрайните сражения, с надеждата, че ако не те, то поне децата им... А битките не свършваха.

Един ден Цвятко пак несмело напомни, че не е лошо да поканят някой по-учен човек да се завърти около тях, но Ивайло отново възрази, че не акълът, а имиджът бил най-важното. А да изглежда на нечий фон като един прост свинар изобщо не влизало в плановете му. Освен това - самата царица му била предложила брак, неудобно било да откаже... А после ехидно попита - кой е станал цар благодарение на образованието си?

Цвятко не намери отговор и замълча.

Обаче в крайна сметка хората все пак се оказаха по-интелигентни от свинете - и в един момент почнаха да се питат - абе ние тука се бием, умираме си ей-така, за свободата - а оня се търкаля с царицата и му е през имиджа за нас. И започнаха един по един да напускат армията.

Ивайло се оказа в сложна ситуация - сам срещу Тройната коалиция на царя, византийците и татарите. И понеже така и не покани поне един умен човек да го съветва, избра най-лошия вариант - отиде да търси помощ от татарския хан. Оня обаче само това чакаше и му отряза главата. А - строго погледнато - Ивайло даже не беше го заплашвал да му събори барбекюто, но...

Очевидно, управленческият опит, придобит върху свинете, не винаги работи и при хората.
6
1225
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
21 Септември 2010 20:11
22 Септември 2010 02:54
Изпъкнаха те, като свински мъди в рядка кал.
22 Септември 2010 13:36
Наслада за душата и горчилка за ума е създал авторът.Браво!
22 Септември 2010 14:47
Много силно и смело! Само дано свинарят да не поръча на Цвятко да разбере кой е Тимур. Засега няма опасност, защото свинарят се е зарекъл да не чете този вестник. А пропо, коя е царицата, дето свинарят се търкаля с нея?
22 Септември 2010 15:05
Е точно царицата е едничкият исторически образ, който няма съвременен аналог / може би?/.
22 Септември 2010 18:45
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД