За да излекува здравеопазването до 2015 г., ГЕРБ смята да натовари още финансово гражданите. В "Концепция за по-добро здравеопазване в България 2010 - 2015 г." е записано, че ще се въведе официално доплащане на разликата между цените на болниците и на здравната каса. Документът е подготвен от здравното министерство и ще се обсъжда утре в Националния съвет за тристранно сътрудничество.



Една от основните цели на заложената реформа е намаляването на разходите в болниците. Целта на реформата е през 2012 г. хоспитализациите там да паднат с 600 000 - от 1 850 000 на 1 250 000, или от 6.55 приети на 1000 души на 3.5 на 1000. Един от начините тя да бъде постигната е именно доплащането. Промяната ще бъде регламентирана с промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Според концепцията до следващия месец министерството на финансите трябва да направи остойностяване на медицинските услуги. От него пък трябва да стане ясно какви са реалните цени на лечението и вероятно - колко трябва да се доплаща от болните. За подобно остойностяване се говори от една година и първоначално то трябваше да е станало факт през пролетта на 2010 г.

Със същите промени в ЗЗО ще се регламентира и въвеждане на "втори фонд за доброволно здравно осигуряване", чиято цел е също да се намалят хоспитализациите, а болниците да получават повече пари. Чрез него ще се регламентира и доплащането, пише в документа. Не се обяснява какъв ще е този фонд и защо той ще има толкова силно влияние, при положение че ще е доброволен. Вероятно от здравното министерство имат предвид, че пациентите, принудени да доплащат за лечение, ще предпочетат да се осигуряват допълнително, така че фондът да им помага финансово при нужда. Не е ясно и колко на брой ще бъдат тези фондове и дали те ще са сред сега съществуващите частни здравноосигурителни дружества. Не се знае и каква ще бъде разликата със сега, тъй като и в момента законът позволява допълнителното здравно осигуряване, което също поема неплатени от здравната каса услуги. Няма и финансови разчети.

Друг начин за намаляване на хоспитализациите е изнасяне на част от дейностите от болниците в доболничната помощ, а също и закриване или преобразуване на част от болниците. Така повече пациенти ще се поемат от амбулаториите, където ще се диагностицират и ще се лекуват, от домашните здравни грижи, от болниците за долекуване и т.н.

В същото време в концепцията се признава, че финансовите икономии трябва да бъдат умерени, за да не водят до опасност от социални проблеми и стачки, които биха довели и до политически последствия.

От здравното министерство много държат на въвеждането на електронната здравна карта и се надяват до края на годината да има обществена поръчка за изработване на техническата й спецификация. Бързането обаче не е защото информацията за здравния статус на пациента в картата ще позволи по-адекватното му лечение. А защото здравната карта се приема от ведомството на министър Борисова като един от основните лостове за намаляване на хоспитализациите и дисциплиниране на системата. Засега поръчката се бави поради несигурното финансиране от Министерството на финансите.

Онкологичните заболявания ще бъдат приоритет на реформата, тъй като у нас наблюдаваното 5-годишно ниво на преживяемост е едва 28% при 60% в Европа.





Цифри

Анализа на българското здравеопазване и предстоящите мерки за реформа екипът на министър Борисова е аргументирал с доста стара статистика - до 2007 г. Според нея България има 4.7 болници за активно лечение на 100 000 души при 2.7 във Франция, 2.6 в Германия, 1.1 в Словения. Болничните легла у нас пък са 49 135, или 6.55 на 1000 души при 3.1 на 1000 в Европа. Финансовият ресурс за здравеопазване у нас се дели на 51% за болниците за активно лечение, 3% за болниците за продължително лечение и 18% за извънболничната помощ. Докато в Европа те са съответно 29%, 12% и 31%. В същото време и у нас, и навън парите за лекарства са един и същ процент - 28 на сто.