|
| *** |
- Ще се кандидатирам и сигурно ще спечеля - казала Луковата глава с надеждата да просълзи останалите.
- И аз ще се кандидатирам - обадил се Празът.
- Ха-ха-ха! - изсмяла се Луковата глава. - Ще се кандидатираш и знаеш ли какво ще кажат всички?
- Какво се кажат?
- Ще кажат "голям праз"! Ха-ха-ха!
- То и аз ще взема да се кандидатирам за президент - дръннала на кухо Кратуната.
- Ти пък съвсем не ставаш - била категорична Луковата глава.
- Защо да не ставам? - слисала се Кратуната. - Че аз съм вече трети мандат в Парламента и даже оглавявам комисия.
- За Парламента ставаш - отвърнала Луковата глава, - ама не забравяй, че ти там винаги влизаш с партийна листа по пропорционалната система!
- А какво ще кажете за мене? - попитала Мерудията. - Имам шансове, нали?
- Това не ти е манджа! - парирала я Луковата глава. - Тук става въпрос за управлението на държавата.
- Ама мене народът ме обича - не се предавала Мерудията.
- Виж кво! - подхилнала се Луковата глава. - И по-точно: чуй кво, щото тоя дебат в момента не го дават по телевизията! Народът обича и свинско със зеле, ама набива само зеле, щото свинщините много поскъпнаха напоследък!
- В този ред на мисли - обадило се Зелето, - да взема аз да се кандидатирам, а?
- Ти нямаш нужните качества - казала му горчивата истина в очите Луковата глава.
- Аз ли нямам нужните качества? - разлютило се Зелето. - Ти знаеш ли, че в казармата старшината мене все ме даваше за пример? Знаеш ли какво казваше старшината?
- Какво казваше? - ухилила се Луковата глава.
- Казваше, че Зелето е много хранително, че е много полезно, особено в големи количества! Казваше, че по своите хранителни качества един вагон Зеле се равнява на едно сварено яйце!
Тук всички се запревивали от смях. И точно тогава думата взел Бобът:
- Ако ще говорим за популярност, то аз съм най-популярен! Може даже да се каже, че съм нещо като национално лого.
- Не ставаш! - информирала го Луковата глава.
- Що, бе?
- Щото, Бобе, си още зелен.
- Нема проблеми - отвърнал Бобът. - Още може да съм зелен, ама баш на изборите вече ще бъда зрял.
Луковата глава се почесала по рошавата брадичка и след кратък размисъл рекла:
- Запомни от мене, Бобе: ти дори да бъдеш зрял, пак ще си прост като фасул!
- Е, то се е видяло, че нещата опират до мене - провикнала се от близкия плет Тиквата. - Аз ще се кандидатирам!
- Ха-ха-ха! Сетих се една басня Ран Дивисилек, дето е автор на националния ни шедьовър "Чукче и Зеленчукче"! Той има басня и за Тиквата. Ха-ха-ха! - яко се разтресла Луковата глава, па изрецитирала. - Аз чувал съм я тая тиква съвсем спонтанно да възкликва: "Мечта ми е някой ден да стане тиквеник от мен!" Ха-ха-ха.
- Айде да не се обиждаме - отвърнала Тиквата. - Аз ще се кандидатирам, щото мисля, че мога да бъда начело...
- Не, не можеш - прекъснала я Луковата глава.
- Защо пък да не мога?
- Защото, драга ми Тикво, начело на държавата ни може да има само държавен глава! Не може да има държавен тиква!
- Е па ти, ако станеш президент - резнала я Тиквата, - направо ще ни разплачеш фамилиите!
След което всички се разотишли по домовете си да гледат телевизия: едните - "Байландо", а другите - Бай Ламбо от "Стъклен дом".
