Само година след началото на мандата председателят на парламента Цецка Цачева е на път да погази фундаментални демократични права като участието на гражданите в управлението чрез референдуми и възможността за осъществяване на парламентарен контрол от страна на опозицията. Вчера Цачева на практика наложи запор върху пряката демокрация, като обяви, че законът за референдумите е дефектен и трябва да бъде променен, преди да бъде приложен.



Така тя отказа да даде ход на процедурата за иницииране на допитване по въпроса за членството на Турция в ЕС, за което ВМРО вече е събрало нужните подписи и ги е внесло в НС.

Цачева изложи критиките си по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на дискусия с неправителствени организации, които потърсиха съдействието й за промени по отношение на провеждането на референдуми. Те поискаха действащият от 2009 г. закон да се либерализира, като бъде намален броят на подписите, които са нужни, за да бъде предизвикано национално допитване, и да падне кворумът за действителност на вота. Сега инициаторите на референдум трябва да съберат 500 000 подписа, за да бъде проведен той, а за да бъде признат, трябва да са участвали толкова граждани, колкото са гласувалите на последните избори за НС.

Неправителствените организации са убедени, че в сегашния си вид законът възпира пряката демокрация и обслужва повече партиите, отколкото гражданските инициативи. Неслучайно всички подписки напоследък се организират от политически формации.

Цачева не само не възприе мнението на неправителствените организации, но се обяви директно срещу пряката демокрация. Тя заяви, че на закона му липсва орган, който да преценява валидността на въпросите, които се задават с референдума. Цачева поиска, преди да стартира събирането на подписи за референдум, въпросът, който ще се задава на допитването, да бъде одобрен лично от нея или от комисия към НС. Според нея депутатите не може да казват дали Турция трябва да стане член на ЕС или не например. Затова и искането за референдум по тази тема било недопустимо.

Според шефа на парламента държавата ще похарчи грешни пари за проверки на подписките за референдуми - по 30 ст. на ЕГН. "Кому е нужна такава пряка демокрация? За мен това е популизъм", констатира Цачева. Отделно от това тя изтъкна, че в бюджета не са предвидени средства за референдуми. Всичко това не й позволявало да задейства процедурата по искането на ВМРО, което вече е подкрепено от 330 000 души и по закон би трябвало да бъде внесено за обсъждане в НС. Накрая Цачева обеща поредния основен ремонт на закона.

Депутатът от левицата Янаки Стоилов, който е един от авторите на закона, се опита да й възрази, като посочи, че няма проблем с преценката за допустимост, тъй като тя е в правомощията на парламента. Освен това в закона изрично са посочени въпросите, по които не може да се прави допитване.

От ВМРО мигновено обвиниха Цачева в целенасочен опит да вкара в задънена улица подписката им за референдум. Оттам напомниха, че очакват до 14 октомври да бъде насрочен дебатът в НС, който да отхвърли или да приеме допитването. И изразиха учудване, че юрист като Цачева не е наясно с правомощията на НС, което има решаващата дума при ратификацията на договорите за членство на отделните страни в ЕС.

Срещу Цачева скочиха и социалистите. Те я обвиниха, че цензурира парламентарния контрол и неоснователно е върнала 71 въпроса от депутати на БСП към премиера и ключови министри с аргумента, че не са от техните компетенции. Справката на върнатите въпроси, с която "Сега" разполага, показва, че 20 от тях са към премиера Бойко Борисов. Заради тенденциозната цензура в края на миналата седмица БСП се закани да даде Цачева на етичната комисия. Левите поискаха занапред да получават писмените мотиви за отказите.

Общият текст в правилника на НС дава право на парламентарния шеф да връща по своя преценка питанията на депутатите. Сега левицата готви промяна, която дава възможност при отказ въпросът да се отнася за обсъждане пред председателския съвет. "Така поне ще чуем някакви мотиви", обясниха червените.

Свои идеи за поправки има и ГЕРБ. Те обаче са точно в обратната посока - предвиждат министрите да отговарят устно на съвсем малък брой питания от общ интерес. Останалите отговори ще се дават писмено на депутатите. Според ГЕРБ така ще се спести време. На практика обаче това означава, че въпросите и отговорите ще остават и извън публичното пространство. Зам.-шефът на парламента Анастас Анастасов вчера отново притопли старата си идея парламентът да заседава само една седмица месечно, а през останалото време депутатите да работят в комисиите и по избирателните си райони.