|
| *** |
Шопите имат един лаф: "Седим и мислим, мислим и седим, по едно време се усещам - само седим!"
При мен не е така, разбира се. Аз хем седя, хем упорито продължавам да мисля. Какво ти мислене, направо си разсъждавам.
Разсъждавам върху пропастта между мечти и реалности. Пропастта между субективните ми мечти и обективните ми реалности.
Отдавна мечтая, примерно, да ме изберат за почетен гражданин на родното ми село Райково. Обаче почетни граждани не се избират току така, на хавая, за нищо. Ако искам да успея, трябва да допринеса съществено за развитието и просперитета му, да съм генетично свързан със съдбата му.
Като тенисистката Цветана Пиронкова, да кажем. Гласуваха я за почетен гражданин на Пловдив. Напълно заслужено, мисля! Класира се на финала на "Уимбълдън" и по този начин допринесе съществено за развитието на града и обвърза генетично своята младежка с неговата многовековна съдба. Славата й се извиси като осмо тепе (пардон, шесто, две вече ги бастисахме).
Или Мариян Огнянов. Крупна футболна фигура! Известна дори на половината от живеещите във входа му! Вкара един гол в Шампионската лига и го избраха за почетен гражданин на Лом, както си му е редът, понеже с този гол допринесе съществено за развитието на града и промени съдбата му.
Та какво ли трябва да направя аз, направо ми се завива свят, за да постигна мечтата си! Може би да обиколя Северния полюс трупешката? Колко му е! Или да подкарам самолет заднешком? Фасулска работа, дето се вика, само забърсваш огледалото за обратно виждане и файрум!
Разсъждавам и върху пропастта между реални обективности и мечтани субекти. Изобщо, в крайна сметка, върху пропасти от различен порядък.
Щото другите реалности, а! Тревожните геостратегически реалности, а!
Не знам вие, но зад планетарните климатични недоразумения аз съзирам световен метеорологичен заговор на комунистическите фундаменталисти. Цяло лято в Новосибирск 35 градуса, в Красноярск 38 градуса, в Мадрид 17 градуса, край Полинезия цунами, в Латинска Америка снежни бури, с изключение на "Острова на свободата", това как ви се струва, нормално ли ви изглежда! В Алабама периодично пада град с големината на средно ивайловградско кюфте, класическа комуняшка завера! Плюс пакистанското наводнение и изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутл! Или беше Ейлайкутфятяй? Сякаш има някакво значение. Бе май го викаха Ейкутяйтлайфят.
А пропастта между феодалните старци и феодалните старици! Йорданка Христова, гениална певица, пък била и член на някакъв виртуален академичен фалшификат, академичка сиреч, я даряваме с орден "Стара планина", I степен, висшият отечествен орден, бравос и ън тъй! Антон Дончев, и той академик, ама на хас феодалната академия, сивак в литературата, кой ли па го чете, я на петдесетина езика преведен, я на повече, пък и само 80 години навършва, на него по-низш, нищо че пак хубав орден - "Кирил и Методий" огърлие - дано го е заслужил, гяволът! Вече бил имал оня, висшия - безобразие! - така, с попълване на квотите, ли ги раздаваме, мрак ми е пълен!
Има и пропаст между броя на пенсионерите и обема на парите за пенсии. Там проблемът е лесно разрешим. Средната продължителност на живота на мъжете в България е 69 години, значи трябва да им хакнем задължителна пенсионна възраст 70 години. А за изключенията от средната възраст - строги наказания. Който навърши 80 години без изрично разрешение от Министерството на финансите, да се облага с ДДВ (Данък добавена възраст). Който навърши 90, да плаща ДДН (Данък дълголетно нахалство). Столетниците да ги поемат специалните социални служби на МВР.
Наистина много мъка има по тоя свят, Боже!
И пукната бяла лястовица!