|
| *** |
- Апчхи! - кихна Господ и замърмори недоволно: - Не можа ли да си изтърсиш перушините отвън? Апчхи! Ми малко уважение към висшестоящите, в края на краищата...
- Извинявай, Господи, бързах да Ти кажа новината - оправда се архангелът. - Досега ровихме със склададжийчето, едно младо херувимче. Нищо! Кьорава душа няма, само празни опаковки се въргалят. Станах целия в паяжини...
- Ндаа... - свъси вежди Господ. - Казвай веднага кое ангелче е виновно за тая магария, да го разжалвам немедлено в кокошка!
- Няма виновен, Господи! - побърза да каже архангелът. - Проверих в отдел "Снабдяване", много са притеснени и там. Обясниха ми, че от три века чакат нова партида. Трябвало да дойде с експреса от Голямата Мечка, обаче имал закъснение - хиляда и седемстотин години с тенденция към увеличаване. Освен това им свършили кламерите и последният телбод се счупил.
- Ейй, нищо не работи както трябва в тая Вселена, бе! - ядоса се Господ. - Откога съм се заканил да правя реформи, да видите що е то Божи Гняв, ама все не ми остава време... Като няма нови души, ще рециклираш старите. Почвай от Рая.
- Ехм... - прокашля се сконфузено архангелът. - В Рая, Господи, бродят пет души накръст и те видиотени от скука. Само плашат младите ангелчета с крясъци иззад ъгъла: "Дай една цигарка бе, пич!". Не стават за тая работа. За нищо не стават, бих казал...
- Ми тогава виж в Ада! - викна Господ. - Там поне трябва да е пълно.
- Пълно е - потвърди архангелът, - обаче в момента тече турнир по бридж-белот. Заключили са се отвсякъде, издули са парното до дупка и само се чува "Всичко коз!" и "Не ми гледай в картите бе, говедо рогато!". Нищо друго не ги интересува, даже и телефона не вдигат...
- Чистилището? - предложи с надежда Господ.
- Не препоръчвам... - размърда крила архангелът. - Там са все едни елементи... атеисти, анархисти, каратисти... Веднъж опитахме. Докато се усетим - хоп, две-три схизми, църквите се нароиха като мухи и даже Светото писание успяха да изтълкуват в обратен смисъл. С две думи - кофти материал. От най-кофтия!
- Е, какво да правим тогава? - замисли се Господ. - Без душа не може...
- Кхм... - обади се предпазливо архангелът. - Защо да не може? Че кой ще забележи?
- Как кой?! - изнерви се Господ. - Нали ще вземат да се раждат все едни, хм, хомункулуси... Как, примерно, ще различават Доброто от Злото?
- Ми те и сега не различават. Тоест, различават, де, ама на когото както му отърва... Не виждам проблем.
- Ами Свободната Воля?! Ами Небесният Екстаз?! - развика се Господ. - Ами Божията Искра, най-после!!?
- Ти, Господи, май скоро не си поглеждал надолу... - предпазливо каза архангелът. - При това тотално оговедяване каква свободна воля... И други екстази ги вълнуват, по-така... земни... А за Божията Искра пет пари не дават, гарантирано. Какво значи тук някаква си душа? Аз ти предлагам да си караме без души, докато дойде експресът от Голямата Мечка, пък после ще му мислим. Ако племето оцелее дотогава, де... Ако не оцелее, още по-добре - ще почнем на чисто. А?
- Правете каквото знаете! - махна отчаяно с ръка Господ, грабна един вестник и от яд почна да решава Судокуто. От най-трудните.
