Гледам го доктора от първия етаж - от няколко дни излиза рано-рано сутрин по костюм, с лилава вратовръзка, избръснат до синьо и с папка под мишница. А жена му лиска пред него чаша вода и нарежда нещо тихо.

Днес вече не издържах. Пусто любопитство ме загложди, като червей ябълка. Та сутринта се загнездих на гюме пред входа точно в седем без пет. След малко, гледам - доктора пак излиза в безукорен вид.

- Къде така, бе докторе? Толкова официален! Да не си се забързал за среща със синдикатите в стачния комитет?

- Не, бе! Не. Тръгнал съм тука... По една обява, знаеш...

- Какво, колата ли ще продаваш?

- Не, бе! Не... - сумти той и отключва Мерцедеса.

- Питам, щото на мерджана още може да му вземеш 5-6 хилки. - викам аз, та да стане разговора.

- А, не. За друго е... По провинцията...

- Какво, вила ли ще купуваш. Точно сега е моментът, вярно. Народецът оголя и обося, та всичко продава, да не седи гладен. Една виличка на 20 километра като нищо може да лъснеш за десетина хиляди. Ей, на - баджанака също си купи лятос. Ма той е гумаджия - та, пари бол!

- Не, бе. Не е за вила. Имам си. Както каза - сега е моментът, ама за друго. Сещаш ли се? Вчера беше рано, ма утре ще е късно - както е казал поетът!

- За какво, бе докторе? Някаква далавера ли?

- Далавера, не - ами Далавера! С главно "Д", ти казвам! - рече той и се загледа с блеснал поглед в собственото си бъдеще.

- Кажи, де! Кажи! Че от любопитство ще ми се вдигне кръвното.

Той отвори папката и ми подаде един вестник. Гледам, на първата страница - "Бойко уволни здравната министърка." Викам му:

- Бе това не е новина вече, посочен е нов министър. Ще го гласуват в сряда. Вестникът е стар...

- Е стар, стар - колко да е стар? Ма това не е важно. Я виж обявите.

Отварям аз на средата и гледам в обявите. Една - заградена с червен флумастер. Вътре пише: "Правителството търси министри и зам.-министри за еднократна употреба"! Веднага сгрях. Викам му:

- Докторе, ти си се запътил към Министерския съвет, да си подадеш молбата и автобиографията, нали? Ей, хитър си!

Докторът се изпъчи, сякаш вече се виждаше до министерското кресло и каза:

- Ами, в Министерския съвет - не! Това е за наивници. От една година отпред има опашка, но не ги огрява. Стратегия трябва. И тактика! Неформален контакт, разбираш ли?

- Айде, бе! - зачудих се аз. - И какъв ти е подходът?

- Имам един пациент - служи нещо там в кортежа на Премиера. От пет години го лекувам от дископатия. Дъщерята изучи висше покрай него. Та той от два дни ми дава маршрута за деня.

- И, какво?

- Какво, какво... Вечер ми звъни. Ние с жената сядаме и чертаем по картата. Където има сгоден завой - там съм половин час преди да мине кортежът. Айде, че сега трябва да карам към Негован и нататък... Да не ме изпревари някой!

- Е, карай, докторе! Добър ти път и късмет! Ама гледай после и теб да не прекара Премиерът. Щото - нали в обявата пише "министри и зам.-министри за еднократна употреба"!

- Абе, мене не ми трябва нещо кой знае какво. Виж - една частна клиника да си направя или някой център за медикаментозни проучвания. Пък нека съм за еднократна употреба някой-друг месец - каза докторът и подкара по пътищата прашни към разклона на съдбата си.

Махнах му с ръка на изпроводяк и се качих вкъщи да гледам телевизия. Сигурно щяха да обявят, че докторът е предложен вече за зам.-министър.