При тази лавинообразно нарастваща безработица в страната ни нищо чудно да стигнем до заключението: "Егати държавата, в която само царят работи!" Защото за разлика от други държави, където царете им живот си живеят, шляят се по казината, че и по олимпиади ходят, нашият наистина бачка! Нашият цар бачка премиер... Е, - щом го влече...

От нас се иска само да му верваме, а не да подмятаме, че цар умора няма! Каза ли ни той, че всичко ще стане, когато му дойде времето? Каза ни. Е, дойде време царят да оглави и партия. За да сме верни на традицията и за пореден път да имаме сливане на партия и държава... И да сме съвсем уникални - освен цар, който работи като премиер, да шашка света и с цар партиен работник!

Че не му е леко на Негово Величество е повече от ясно. Но той не реагира на нещата конюнктурно, а го прави - както сам веднъж сподели, - след като се консултира и с възглавницата си... Някои може би не са обърнали достатъчно внимание на тия негови думи, но в тях е разковничето. И направо си имаме цар за пример. Но понеже един такъв пример не може да не бъде заразителен, виждаме какво?

Вече всички министри ходят на работа с възглавници под мишниците. За да не реагират конюнктурно и да могат непрекъснато да се консултират. Много е хубава възглавницата на културния министър - с български шевици. (Сещате се кой му я е избродирал тази възглавница...) На земеделския министър възглавницата е пълна с пух - нали селското стопанство стана на пух и прах, така че поне материал има (включително и прах за хвърляне в очите на хората!). Министърът на транспорта пък се придвижва на въздушна възглавница, защото гледа в бъдещето. (Като му дойде времето, влаковете точно така ще се движат - върху въздушни възглавници!) А министърът на енергетиката не се разделя с електрическата си възглавничка - за да му е топличко. (Само не го ли е страх, че може да го удари токът от АЕЦ-а?) Възглавничката на военния министър пък е отрупана с медали - Бог да прости армията ни... Вътрешният министър се консултира с пистолет под възглавницата. А здравният министър освен възглавницата си носи от къщи чаршафи, чехли, подлога и други консумативи за консултиране. Колкото до министъра на икономиката, дето е пришпорил държавната кола, той разчита на надуваемата възглавница пред себе си. (При една катастрофа все някой трябва да оцелее!) Впрочем като изключим министъра на туризма, който навсякъде ходи със спален чувал, няма министър без възглавница. (Както май няма и без портфейл...) А най-голямата възглавница, разбира се, е на финансовия министър. Щото е с ДДС.

И Народното събрание е фрашкано с възглавници. Когато шефът на парламента се интересува има ли кворум, се вижда какво? Точно така - малко са хората, депутатите, де, ама възглавниците им са налице. Значи има кворум! Само опозицията е без възглавници и търка с бузи дървените депутатски банки. А може би тренират за когато му дойде времето да затъркат затворническите нарове?... Засега обаче съдебната власт независимо се е завила през глава. И престъпниците ги пускат под възглавницата, т.е. под гаранция.

Чудно ли е тогава, че народа сън не го лови! Но то пък и гладно заспива ли се?