За кура ще обясня по-нататък в писмото. Да караме ред поредом.

Преди промените в България аз се отнасях към парламента с открита неосведоменост и скрито презрение.

Заинтересувах се, когато Гиньо Ганев стана "човекът парламент". Застанеше ли на трибуната, той беше същински капелмайстер.

Но не заради Гиньо Ганев се заинтересувах какво става в българския парламент, а защото мислех, че в парламента ще станат добри неща за България.

Когато тази моя надежда помръкна, Гиньо Ганев стана нещо, каквото не бяхме имали. Той стана българският омбудсман.

Тези дни излезе неговата книга "Омбудсманиада". В "Омбудсманиада" омбудсманът е обрисуван като белия рицар на доброто в борбата между злото и доброто.

Ако си дете, може да ти е интересна приказната фантастика на Урсула Ле Гуин за борбата между доброто и злото. Но, уви, не сме деца. Гиньо Ганев е врял и кипял политик, школуван като зет на още по-врелия и кипелия Кимон Георгиев. Благодарение на Гиньо Ганев излезе интересен 4-томник с личния архив на Кимон Георгиев, който два пъти стана премиер на България - на 19 май 1934 и на 9 септември 1944. Гиньо Ганев пък два пъти отказа да стане премиер на България. След първия му отказ премиер стана Димитър Попов; след втория - Любен Беров.

Парламентаристите готвят за мястото на омбудсмана Гиньо Ганев нов омбудсман - Константин Пенчев, - който да е нашият бял рицар в битката между доброто и злото.

В парламента има паразити, вещи в узаконената корупция, която аз наричам рушветчийство, а вие наричате лобизъм. Има също паразити, вещи във фабрикувани досиета, клевети. Докато те не представят улики, аз ще смятам за клевети слуховете, че досегашният и бъдещият омбудсман - Гиньо Ганев и Константин Пенчев - се били възползвали от положението си, за да се облагодетелстват имуществено.

Ала и омбудсманът ми се привижда като паразит; не като бял рицар. Що е туй омбудсман?

Омбудсман е скандинавска дума, която не мога да преведа, понеже не зная скандинавски езици. В скандинавските страни не знам как е, допускам, че там омбудсманът е полезен. Но в България тази присадка от чужд език и чужда политическа среда се оказа синекура.

В детските приказки белият рицар не е назначен на синекурна длъжност от господата парламентаристи. Що е синекура?

Никакъв език не претендирам да "владея", както се изразяват хората, които нищо не владеят. Знам, че дори български не владея. Но понеже съм преводач и понеже миналата седмица беше международният ден на преводача, ще се опитам да преведа думата синекура.

Синекурата идва от латинското "sine" (без) и "cura" (грижа, лечение). Знаете, че в музеите има куратор. Кураторът се грижи за експонатите, реставрира ги. "Сине кура" значи да нямаш грижа. Да нямаш кура.

В Царство България имало синекури. Някои талантливи българи получавали синекури. Ето как.

Депутатите си казвали един на друг: тоя не е от нашата партия, нито е от вашата. Ама знае ли човек, може пък да е талант, дето ще го знаят, когато нас няма да ни знаят. Я да му дадем една синекура, да не пукне от глад и да си храни децата. Я даскал, я библиотекар, я архивар. Че да се нареди и той на държавната трапеза... Синекури имало и по царско благоволение.

Не ще правя списък на имена в културната история на България получавали синекури, понеже списъкът би бил спорен. Но ако ги назовях, вие щяхте да се натъкнете на имена, които знаете от читанките и които аз премълчавам.

Не ще премълча, че онези синекури били бедняшки, но полезни. Сегашната българска синекура омбудсман не е полезна, нито бедняшка. Омбудсманът има бюджет, щаб, сътрудници. Хем с народни пари, хем без грижа (sine cura).

Предполагам, че ако в автобуса аз кажа някому: "Ей, омбудсман!" - той ще се обиди.

Както една дама се обидила, когато Бранислав Нушич я нарекъл "хипотенуза".

Нушич бил сръбски консул в Македония.

На македонците нищо не им казвам, щото каквото и да им кажеш, те се обиждат. Предполагам, че и тях ще ги обзаведат с омбудсман някой ден.

Напоследък не ми трябва да препрочета "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Достатъчно ми е да се сетя за българския омбудсман. И за неправителствените тинк-танкове на децата на ЦК на БКП.