Ние от Главна дирекция "Паважни системи и подбордюрно строителство" сме една крайно нереформирана система. Срам ни е да гледаме Симеон Дянков в очите. Щото това, министър на финансите да налива пари в една нереформирана система, е все едно да пълниш с вода бъчва без дъно.

Всъщност нас постоянно ни реформират, но цялата работа все излиза неуспешна!

Значи, когато Костов дойде да спаси България, то се знае, веднага ни пратиха шеф от СДС - Карапетков. Предишният ни ръководител, човек на БСП, си отиде неоценен и крайно огорчен. Щото беше успял да си приватизира само фабриката ни за паважни плочи и почивната ни станция в Обзор. Както и да уреди сина си да купи на безценица бетоновозите на дирекцията. Новоназначеният Карапетков незабавно запретна ръкави да ни реформира. То се знае - веднага смени името на дирекцията. Станахме "Център за европлощадно изграждане и безшевно бетониране на градински алеи". След това обяви навред по медиите, че главна цел на реформата ще е европлощадното замазване да стане по-малко чакълоемко, а безшевното бетонополагане да бъде дотолкова безшевно, че българската градинска алея да бие по безшевност дори алеите в парка на Белия дом. За четири години успя да си приватизира чрез поставени лица Научния ни институт, Заводът за бордюри в Павликени, Комбината за жълти павета в Нови пазар, да уреди брат си и баджанака си с куп държавни поръчки и да изпрати жена си Кина в новия ни шоурум в Лондон... Разбира се, щом Царя взе властта, хвръкна от шефското място. Отиде си неразбран и огорчен! Главно от това, че не можа да си приватизира и Складовете за базалтови плочи.

НДСВ изпрати за шеф г-жа Лукова. Тя заяви, че досега, разбира се, нещо е направено, но то е крайно недостатъчно и трябва спешно реформиране, щото идват наказателни клаузи. Дирекцията ни бе наречена "Национална бордюрна агенция". С цел икономия на средства тя беше преместена от центъра на София в едни бараки на Околовръстното. Опразнената постройка обявиха на търг, чиито условия бяха подредени така, че не можеше да не го спечели фирмата на мъжа на новата ни шефка. Реформирането продължи с ускорени темпове. За четирите години на царската партия Лукова, роднините й и други хранени хора на НДСВ успяха да приватизират половината от предприятията ни, включително зоопарка със се носорога Гого, които, още в годините на тоталитаризма, закупихме от Танзания за Профсъюза на пътнопаважниците с цел патриотичното възпитание на децата на пътнопаважниците.

Щом взе властта Тройната коалиция, веднага разкара предишната ни шефка и раздели агенцията на три департамента - "Валиране", "Асфалтиране" и "Фугозапълване", които запретнаха ръкави и в съотношение 8:5:3 захванаха да реформират системата. Нямаше новоназначен шеф и негови роднини, които да не получат, пак в съотношение 8:5:3, или държавна поръчка, или правото да си приватизират или откраднат по нещо от това, дето все още беше останало...

Днес от победи към победи вече ни води ГЕРБ, трите департамента са обединени и всичките ние, дето все още работим тук, сме направили тото - кой ще улучи как ще ни нарекат. А като слушам как не спират да говорят, че за двайсет години нищо не било направено и че трябвала огромна реформа, не се и съмнявам, че съвсем скоро ще бъде страшно за гледане. Яко реформиране ще падне и голямо надкльопване ще има. Само дето се притеснявам, бе малко е останало за приватизиране - да не вземат новите шефове да решат нас да си ни наприватизират и след това да ни продадат в робство...

И още нещо си мисля - бе, кво да ви кажа, семейството, ми и то също си е една закостеняла и нереформирана система! Не е ли време и аз да започна реформи? Има долу, в архива, една Мима, русичка такава, дългокрака... Гледаме се с нея много на кръв! Ми то като ще е реформа, да е реформа!