|
| *** |
- Да, сър! - каза секретарят, влизайки в кабинета, въоръжен с гребенче, пудра и нокторезачка. - От днес Негово Превъзходителство ще говори на туземните вождове...
- ...а те ще слушкат, нали така, Дженкинс? - запита превъзходителството. - Да не вземе някой да ми противоречи, че нещо съм изнервен напоследък...
- Ще слушкат, къде ще ходят, сър! - потвърди секретарят. - Който не слушка, няма да папка, както са казали древните. Започваме с монолитната опозиция.
- А-а, онези с ориенталското самосъзнание - зарадва се превъзходителството. - Или анадолско беше?... Асото пика в нашия ръкав? Добри момчета, харесват ми. Как мислиш, да си сложа ли бяла чалма с Големия Кръгъл Печат отпред?
- Не, сър - поклати глава секретарят. - Предвиден е червен фес с пискюл, шалвари "старс енд страйпс" и ятаган на кръста. Скромно и изискано.
- Фес ли? - намръщи се превъзходителството. - Оня ден един приятел от Държавния Департамент ми подшушна, че фесовете нещо ни се репчели напоследък. Мислиш ли, че е удобно, Дженкинс?
- Няма проблем, сър! - успокои го секретарят. - Тези фесове не са онези фесове. Тези са наши фесове. И онези са наши фесове, но в друг аспект, така да се каже. Лека чупка в геостратегията, сър.
- Нищо не разбрах, но щом казваш... - махна с ръка превъзходителството. - А речта ми готова ли е?
- Разбира се, сър! Трябва само да успокоите лидера, че са го подгонили напоследък. Всъщност, не че са го подгонили, опитват се да го тормозят лекичко, но то така се почва.
- Хм, в какво пък се е провинил този скромен, тих човечец? - зачуди се превъзходителството. - На всичкото отгоре НАШ скромен и тих човечец! Какво е това безобразие, Дженкинс? Пак ли ще трябва да обяснявам на пресата що е то свобода на словото? Колко пъти вече, ми омръзна ми!
- Нищо особено, сър - успокои го секретарят. - За някакво хонорарче става въпрос, изработено честно и почтено, между другото. Едни джобни пари, нищо и никакво...
- Дааа - проточи замислено превъзходителството, - не разбират туземците от свободна инициатива, предприемачески дух и бизнес захапка. Напомни ми да прочета някоя и друга лекция по въпроса, Дженкинс. Пред избрана публика - юпита, соросчета, социалистчета, млади финансови акулки, ти си знаеш. А как точно ще успокоявам лидера?
- Много просто, сър - отговори секретарят. - Ще го потупате по рамото, ще кажете "Ние смятаме, че господинът е честна и благородна личност!", като натъртите на "ние" и леко погалите дръжката на ятагана - тънък, но необходим намек. След това ще изпиете с него по един шербет пред журналистите и готово.
- Само това ли? - изненада се превъзходителството. - Аз си мислех, че поне един кючек ще извъртим заедно. А чибук на мира няма ли да изпушим? В харема, евентуално. Или в хамама беше... Искам и локум, Дженкинс!
- М-м-м... - сконфузи се секретарят. - Няма как, сър, пак ще се развикат за брутална намеса, грубиянски демонстрации и прочее. Но можем да организираме едно частно локумено парти, с рок кючек и курбан. Инкогнито, в сараите на лидера. Ще се преоблечете като ханъма, да не подушат журналистите...
- О-о, супер! - зарадва се превъзходителството и се изпъчи пред огледалото. - Дженкинс, как мислиш, добре ли ще звучи: "Харем на Негово Превъзходителство Гарлик паша"?
