Създаването на нова партия не е за всеки работа. То е като да направиш създанието на доктор Франкенщайн. Да хвърлим бегъл поглед на този процес.
Преди всичко партия се прави от опитен човек, който е врял и кипял в българското политическо пространство и знае, че всяка наивност или добро намерение са първата и последна крачка към провала. Опитът дотолкова е важен в нашенското партийно строителство, че през годините постепенно се оформи една своеобразна гилдия на политиците, една банка с кандидати, нещо като своеобразен набор от елементи за нашето политическо лего. Не е рядкост политик да започне кариерата си в крайно лявата ултранародна партия, а да я завърши в крайно дясната полуелитарна партия, без този политически промискуитет да накърни с каквото и да било доброто му име и чистата му съвест. Нещо повече, често пъти един и същ политик е лидер на една партия, съпредседател на друга, говорител на трета и член на четвърта и пета.
Както вече бе споменато, създаването на партия е занимание, което ще му е най-отръки на доктор Франкенщайн. Рецептата на пръв поглед е проста - взимаш стратега на една партия, лицето на друга, говорителят на трета сам се присламчва, оттук-оттам присъединяваш членска маса, свързваш всичко това с обещания, напудряш го с лозунги, вдъхваш му живот с анонимни финансови инжекции и готово, партията е налице, жива, здрава, дейна, само стой, та гледай какво става оттук нататък.
Но сега нас ни интересува само партийното строителство, затова да обърнем внимание и на така нареченото коалиране, с извинение. Макар злите езици да твърдят, че коалирането е само математика - твоите гласове плюс моите гласове са повече или равни на техните гласове, в този интимен партиен процес има и някаква алхимия, загадъчна парадоксалност - като в любовта. А ръка за ръка с любовта върви и сексът, който по време на избори добива измеренията на оргия с избирателите. Тя се развива по класическата схема - домогващият се към едно или друго, в случая политиците, които изгарят от желание да получат доверието на избирателите, говорят мили думи на избирателите, свалят им звезди от небето и им обещават всичко, черпят ги и така, докато напълно им завъртят главите. После повеждат избирателите към изборните урни и ако някой изведнъж тръсне глава и каже "Чакайте, какво правя аз?!", политиците го побутват: "Хайде, хайде, а когато яде кебапчета, не се дърпаше!" След това страстите утихват, след това идва отрезвяването, но вече е късно. И както често става в любовта, така и тук политиците се разграничават от стореното, обвиняват се един друг, а в това време избирателите хранят рожбите на мимолетното си увлечение, въздишат и си казват: "Къде ми беше умът?!"
Но ние пак се отплеснахме към по-късни неща и за малко да пропуснем най-важното - както ни учи горчивият опит, на нова партия и на малко прасе не бързай да се радваш, защото не се знае каква свиня ще се пръкне.
