|
| *** |
- "Орел 5", чувам ви отлично! Чувам ви отлично! Дръжте височина 2000 и скорост 620! По данни на разузнаването долу има най-малко три зенитни батареи, комплекс ракети "Земя-въздух" и ескадрила "Миг -27"!
Моторите бучаха равномерно, небето беше синьо като в реклама за морски курорт, над далечния силует на Родопа бяло къдраво облаче вдъхваше безметежна увереност - светът е прекрасен и хората са добри. Първият пилот отри студената пот от челото си:
- Толкова е спокойно, че направо изтръпвам!
- Давай, давай! Трябва да изпълним задачата! - каза, почти изкрещя в слушалките, командирът.
- Тия тука са от най-гадните! - обади се щурманът. - Помните какво беше в квадрат 07! И там в началото беше като на разходка! Глей само какво ще стане след малко!
И стана!
Само миг и околното пространство кипна, черната димна вълна на флака изникна и се сгромоляса, внезапна и непредотвратима, като някакво космическо бедствие... Снарядите захванаха да се пръскат край пилотската кабина с остри, разкъсващи взривове и белите пръски на експлозиите припламваха под бронирания корем на машината като зловещ бенгалски огън.
- Нагоре, копеле! - крещеше през грохота командирът. - Дърпай нагоре! Чуваш ли, нагоре!
Първият пилот опъваше бясно лоста към себе си, моторите свистяха и стържеха от внезапната газ, всичко се тресеше - дали от тяхното усилие, дали от канонадата на наземните батареи... Машината се наклони почти на 90 градуса, а след това все пак се подчини, дръпна рязко нагоре, устреми се към зоната, където зенитките все още не биеха...
- Давай! Давай! - почти пищеше командирът, пот извираше от всяка фибра на кожата му, стичаше се по комбинезона, замрежваше погледа му...
- На "МАХ" съм! - крещеше в слушалката първият пилот и от напрежение очите му бяха изскочили от орбитите си, сякаш той сам трябваше да дръпне тези летящи тонове желязо нагоре. - Пусна ли повече, ще гръмнем!
- Ракета! На левия борд ракета! - с нервно, обучено спокойствие съобщи щурманът. - Топлинна! Поне два килотона! Включвам инфрачервената защита!
Вляво под тях, сред черните вълма на флака, като метална акула свирепо проблесна със сребристото си тяло ракета "Земя-въздух".
- Копеле, какво става? Защо не я хваща защитата? - вторият пилот беше пред припадък.
Ракетата приближаваше - фатална и неизбежна.
- Майчице! - не можа да се сдържи и изпищя и първият пилот. - Майчице!
В един миг, някъде на двеста метра от тях, ракетата, сякаш отвяна от невидима ръка, се люшна встрани, изви нос към земята и експлодира!
- Засега добре - обади се хрипкаво щурманът и нервно се изкиска. - До,
тук всичко е наред! Защитата работи!
Спокойствието обаче беше кратко.
- Сваляй надолу! - отново закрещя командирът. - Бързо сваляй надолу!
Зенитните оръдия вече биеха около тях. Флакът беше сменил мерника, сега ги следваше, и разривите като черни пуканки отново захванаха да се пръскат около кабината. Първият пилот отне рязко газ и машината в остро пикиране пое надолу с вледеняващ душите писък.
- Мамка ви, ще ни хванете за дедовия - в истерична нервност се закикоти вторият пилот и замаха към земята с ръка в неприличен жест. - За дедовия!
- Отдясно два "Миг-27"! Отдясно два "Миг-27"! - с грамофонен глас и нервно обучено спокойствие заговори в слушалките щурманът.
Ужасен, екипажът обърна глави към задаващите се прихващачи...
Беше ноември 2010 година. Данъчните снимаха с хеликоптер поредното митничарско градче...
Хем съм един от не-многото дето знаят, какво е това "флак"!
