Наследниците на Салих Агуш ага заведоха дело срещу България в Страсбург заради отказа на съдилищата у нас да им върнат 50 хиляди дка гори край Смолян от времето на Османската империя, предаде вчера радио "Фокус" - Смолян. Новината съобщи пред журналисти един от наследниците, завели иска - депутатът от ДПС Ариф Агуш.
Претенцията се основава на договори отпреди 85-90 години, някои от които вече не са в сила. Има обаче и споразумения като Ангорския договор, които още са валидни и които дават възможност за различни тълкувания, подлежащи на преговори между двете страни. Делото пред Страсбург е абсолютен прецедент и за да бъде прието като допустимо, трябва да се докаже, че се отнася до нарушения на права с продължаващо действие и до днес.
"Позоваваме се на Цариградския мирен договор и други договори от Балканската война, които касаят собствеността", обясни Ариф Агуш пред "Сега". Негови адвокати са Даниела Доковска и Георги Атанасов. Той е недоволен от българските съдилища, защото на всички инстанции са отхвърлили иска му и не са му оставили друга възможност, освен да защити правата си на собственост пред Европейския съд за правата на човека.
"Всички недостатъци на съдилищата, които не са се съобразили с договора, подписан навремето между България, Турция и Гърция, както и с българския закон за възстановяване на горите, трябва да бъдат разгледани от съда в Страсбург, за да се излезе с решение по казуса", подчерта Агуш. Става дума за гори, които в рамките на Отоманска Турция са били предоставени за ползване на братя Агушеви, уточнява радио "Фокус". Според нашия съд те са купили само правото на владение върху тези гори, които са били държавни. След присъединяването на Родопите към България фамилия Агуш декларира горите като собствени през 1914 г. Съгласно българското законодателство обаче те са държавни.
През 2000 г. поземлената комисия отказа да възстанови собствеността върху гори в местностите "Чаушевото", "Муса ятак", "Голям Перелик", "Хаджиосманско" и "Виевско". Магистратите са приели, че към 1896 г. горите на братята Салих, Решид, Тахир и Мохамед Агуш не са били частни. Според представените документи по делото имотите са били регистрирани като "мирийски" (държавни), за което е издадена тапия, подпечатана със султанска тугра. Тя удостоверява, че братята Агушеви имат право на ползване. Фамилията обаче декларирала горите като собствени година след присъединяването им към Царство България през 1913 г., когато попадат под действието на българския закон за горите от 1904 г. и са обявени за държавна собственост. "Въпреки че съдът приема, че към 1912 г. имотите са ползвани като частна собственост на братя Агушеви, магистратите отхвърлят иска на фамилията за възстановяването им, тъй като са обявени за държавни със закон, което ги изключва от обхвата на реституционния закон", уточнява радиото.
Според чл. 13 на Цариградския договор от 1913 г. "частните имоти на султана и неговото семейство в България се зачитат". Той обаче е отменен от Ангорския (Анкарския) договор от 1925 г., който е в сила и до днес. Но в протокола към договора има една спорна т. Г, за която изрично е посочено, че ще бъде обект на допълнителни преговори. Тя постановява, че имотите на изселниците от двете държави отпреди 1912 г. (Балканската война) са защитена собственост и подлежат на връщане.
Още при подписването на Ангорския договор е било ясно, че ще възникнат спорове, и затова в края на протокола е добавена т. З, която гласи, че "мъчнотиите, които биха изникнали по прилагането на настоящия протокол, ще бъдат предмет на дипломатически преговори между двете правителства". Такива преговори са се водили няколко пъти през последните 80 години, но са стигали все до задънена улица, защото София претендира за имотите на бежанците от Източна Тракия, Цариград и Мала Азия, а Анкара прави намеци за османското наследство в България. В началото на октомври турският премиер Реджеп Ердоган, който гостува у нас, прикани наследниците на тракийските бежанци да водят дела за имотите си пред турски съдилища. Българският премиер Бойко Борисов също ги насърчи да събират документи за собственост. Много от бежанците са се спасявали сред кървища и палежи и не са запазили документите си, но тази седмица министърът без портфейл Божидар Димитров ги успокои, че държавата разполага с богата колекция османски архиви, които биха помогнали за доказване на българската собственост.
|
|