Бай Гроздан се върна късно от работа в мината. Изкъпа се, сипа си една гроздова (няма да пие сливова да си обижда името я!) и седна пред телевизора. Живееше сам и след тежкия ден в шахтата да погледа малко телевизия бе единственото му развлечение, преди да заспи.

В момента вървеше някаква дискусия за реформи, вноски и разни други такива неща и той усети как постепенно очите му се затварят...

...Сепна го звънецът на входната врата. Бай Гроздан стана с мъка и отиде да отвори. На прага стояха няколко души с черни кожени куртки, които можеха да се видят само в старите филми за революцията. Водачът на групата направи крачка напред и протегна ръка:

- Комисар Котьо Старенов. Здравейте, другарю - пролетарски привет! - мъжът беше мургав, с рядка брадица и малко приличаше на безработен ходжа. - Къде са компотите?

Бай Гроздан разтърка очи:

- Какви компоти?

- Е, и вие сега - сякаш не знаете... Не гледате ли телевизия? Нашата власт реши да национализира част от компотите на всеки, за да може после да даде на всички достойна за старините му...

- Чакайте, чакайте - възрази бай Гроздан. - Аз и сега си имам компоти и други не ми трябват.

- Имате, понеже сте си сварили. Други обаче не са, а и на тях им се яде. И ние, като една справедлива пролетарска власт...

- Ама да са си сварили бе, да не са лежали под сенките! Аз за тези компоти колко пот съм пролял... Дето се вика - утре, ако умра, децата ми ще ги ядат. Как така ще ми ги вземате?

- Ами така - за да има за всички.

- А защо вие като - каква беше там власт - не им сварите компоти? - съвсем на място попита бай Гроздан.

- Защото хората са ни избрали да управляваме, не да варим. Хайде, води ни в мазето.

Когато слязоха, внезапно друг от групата се намеси и каза, че той ще вземе част от ракията. Бай Гроздан подскочи, но оня му обясни, че няма как - тази ракия ще отиде в общия казан, а когато нашият човек примерно се разболее, ще му налеят да се лекува. Старият миньор обаче беше любопитен човек и отново попита - защо трябва да му я вземат, а после да му наливат? Ракията и така си е тук и ако той или негов близък...

- Понеже някои не искат да варят, а също боледуват - обясни човекът с куртката. - И ако не им дадем ракия, ще вземат да умрат и после няма да има кой да гласува за нашата справедлива и пролетарска власт...

Бай Гроздан се почеса по главата:

- Значи, ако се разболея, ще ми давате безплатно от моята ракия?

- Абсолютно - увери го човекът. - Е, като дойдете в нашето заведение, трябва да си носите чаша и покривка от вкъщи, но иначе... И да доплатите малко за обслужването - но в съвсем умерени граници.

Третият член на групата се бе вторачил в дървата, подредени до стената. После извади един тефтер, провери нещо в него и кимна:

- Вземаме половината. Имате син студент, а не искате там да обявят дървена ваканция, нали? Мисля, че така е по пролетарски справедливо.

- Но нали аз си плащ... - извика бай Гроздан, но тримата тръгнаха едновременно към него, стиснали юмруци и той... се събуди.

Телевизорът работеше и един разгневен мъж обясняваше на друг, че всъщност това не било каквото изглежда и...

Бай Гроздан въздъхна облекчено и си сипа още една ракия, благодарейки на Бога, че е било само сън. Всъщност, той така и не видя края му - как неговите компоти си остават в мазето, но един човек потрива доволно ръце, пресмятайки колко е спечелил за няколко дни на борсата.

Но подобни сънища са нездравословни и колко по-рано човек се събуди, толкова по-добре за душевното му здраве.