|
| *** |
Министърът на вътрешните работи се радва, че е хванал показно поредния престъпник, ама се радва така, сякаш с голи ръце е хванал обезумяла от глад в Смолянско мечка стръвница и лично й е сложил белезници, включително и на долните крайници, като чинно й е прочел правата. Абе, да не си на мястото на мечката! Обаче с престъпника нещата са си постарому шлагерно - "ние ги фащаме, те ги пущат".
Но съдебната власт се радва де факто, че е хванала де юре МВР-то натясно, което пак не е събрало читави доказателства, ама се радва така, сякаш наистина е независима, пък и в библията е казано "по делата ще ги познаете" (по прекратените или висящите).
А пък един партиен лидер, който се изживява като глас и съвест на епохата, се радва, че е хванал самия министър на вътрешните работи за най-важните му работи, т.е. в безредие, незаконност и несправедливост относно имотното му състояние, ама се радва така, сякаш е хванал всички труженички от Лъвов и Дунав мост да декларират - разбира се, срещу прилично заплащане (осигурено от спонсор под домашен арест), - че самият той е толкова хетеросексуален, че направо ги е побъркал и те най-сериозно обмислят да станат монахини, а по-бременните - партийни членки.
Министърът на земеделието и храните се радва, че е хванал соя в колбасите, ама се радва така, сякаш самият той е от сой и под земеделно културно прикритие е хванал фолк певицата Лейди Баба Яга за силикона. Обаче го изненадва кавърът "Ние я фащаме, Европа я пуща" (разбира се, става дума за соята, а не за чалгаджийката).
Министърът на финансите се радва, че е хванал дамара на бюджета и - представете си, моля ви се - България ще стане приятно място за живеене (за който доживее, разбира се), ама се радва така, сякаш е хванал самолета за Щатите, където от Световната банка вече яко нервничат кога ще им разнесе по домовете и техните пици.
Министърът на здравеопазването се радва на добро здраве, което все пак е нещо в болното ни здравеопазване.
Министърът на външните работи още не може да се нарадва, че за нула време отби редовната си военна служба (като военен министър), но белким чужбината го поразсее.
Военният министър пък се радва, че благодарение на реформата в армията знае поименно абсолютно всички военнослужещи.
Министърът на транспорта се радва на служебния си автомобил и разчита на информационните технологии да му съобщят защо всеки ден изпуска влака, който - в интерес на истината - го подминава като малка гара.
Министърът на икономиката се радва, че енергетиката ни се превръща в туристическа атракция.
Радва се и министърката на наколната среда и водите.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз се радва, че целта е тези средства да бъдат оправдани (или поне пуснати под гаранция).
Министърът на образованието се радва на собственото си такова, получено в къде по-добри условия.
Министърът на спорта се радва, че е възпитан физически.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството се радва на каквото падне (обикновено бутнато от булдозери).
Министърът на труда и социалната политика се радва, че не е балерина да трябва да се пенсионира, ходейки на палци.
Министърът на културата пък се радва, че се е хванал на хорото - тук кавърът вече е "ние се фащаме, то не ни пуща".
Министърът без портфейл се радва на джобни пари, ама шибаният народ надали ще разбере за чий са му.
А премиерът се радва, че здраво е хванал държавното управление, ама се радва така, сякаш Господ го е хванал за шлифера. Ех, и неговата не е лесна. На Господ, де.