[blue]Честит празник на форумните будителиblue]
Да си припомним, че две години след обявяването в Пловдив на "Ден на будителя", младежи от София поставят началото и на едно от малкото оцелели граждански обединения. В основаването на "Левски" - София младежи с будителски дух, а по-късно всеки от тях, според престижната си профвсия е влагал от знанията и морала си за укрепване на българската духовност и европейско присъствие в довоенна Европа.
Да ги споменем още веднъж и да им се поклоним!ОСНОВАТЕЛИТЕ
Д-р Петър Стоянович 25.06.1897-27.12.1959 Роден в семейството на видния пловдивски деец и герой от Съединението на Княжество България и Източна Румелия - Иван Стоянович. Завършва средното си образование в американския Робърт колидж в Цариград – учебно заведение, през което минава голяма част от бъдещия български политически, интелектуален, стопански и културен елит. Именно там младият Петър се увлича за пръв път по футболната игра. След завръщането си в България през 1914 г. той става основател на клуба и негов централен нападател. Воюва на Солунския фронт през Първата световна война. От 1920 до 1923 г. като студент в Йена, Германия, продължава да играе футбол в местния тим. Завършва стопански науки и защитава докторска степен. Завръща се в България, където се реализира като дългогодишен експерт в тютюневата индустрия. Едновременно с това той не забравя старата си привързаност към футбола и "Левски". В периода от 1925 до 1940 г. д-р Стоянович е несменяем деятел в ръководството на „синия” клуб и на няколко пъти негов председател. Под негово ръководство "Левски" печели първата си титла - "държавен първенец" през 1933 г.
Владимир Григориев - Владиса Владиса е един от основателите на "Левски", а също така едновременно състезател и първи председател на клубния управителен съвет. Дядо му е руснакът Владимир Григориев - полковник, участник в руско-турската освободителна война. След завръщането си в Русия той споделя с възхищение впечатленията си от България. Неговият син, Иля, пристига по-късно в свободна България да работи като учител. Жени се за българка и остава завинаги. Владиса, негов син, е роден на 11.09.1897 г. Учи в столичната ІІ мъжка гимназия, където участва дейно в създаването на "Левски". Владимир е дясно крило на първия отбор и едновременно с това става първия председател на клуба в периода 1914-1919 г., когато е приет във Военното училище. Завършва го с успех и така започва кариера като кадрови офицер от армията на Негово величество. През март 1945 г. е съден заедно с голяма група царски офицери от ІІІ състав на т.нар. „Народен съд”. Въпреки липсата на доказателства за каквато и да е вина, Владиса е осъден на доживотен затвор. През 1952 г. е амнистиран и се прибира при семейството си, което междувременно се е преместило в Самоков, откъдето е жена му. Въпреки влошеното си здравословно състояние прави многобройни опити да започне работа. Отказват му навсякъде и накрая е допуснат в самоковското ТКЗС, където сглобява щайги. Първият председател на най-популярния български клуб умира в забрава на 26 ноември 1958 г.
Борис Василев-Боркиша 25.09.1898-10.03.1983 г. Един от десетината младежи-ученици във ІІ прогимназия в София, между които още през 1911 г. се заражда идеята да основат футболен клуб в квартала около софийските улици "Витошка", "Патриарх Евтимий", "Парчевич" и "Цар Асен". На 24 май 1914 г. замисленото се осъществява. Група от тридесетина младежи, вече гимназисти от ІІ мъжка гимназия, се събират в местността "Могилката" (днес градинката пред 22-ро училище до НДК) и официално основават "Шести софийски спортен футболен клуб". В големия спор за името 16-годишният Борис Василев казва: "Левски ще го кръстим”. "Предложението слага край на спора и е прието единодушно, а Борис Василев получава прозвището "кръстник" на клуба. Но това не е единственото дело на Боркиша в близо 20-годишната му дейност за клуба. От 1914 до 1929 г. Борис Василев е неизменен ляв полузащитник на "Левски". Същевременно е касиер и секретар в ръководството му. След 1921 г., когато завършва право и прекратява състезателната си дейност, е избран за първия "завеждащ спорта" в клуба. Длъжност, която днес отговаря едновременно на технически директор и треньор. На този пост остава до 1927 г. През есента на 1922 г.той пъви създава и юношески тим към клуба, който е наречен "Сините лъвчета". С този далновиден ход той подготвя следващата „синя” генерация. Оттам излизат дългогодишните асове на "Левски" и българския национален отбор Ас. Панчев, Ас. Пешев, К. Ефремов, Н. Димитров, Вл. Ватев, Ас. Димитров, Н. Петрунов и др. От 1928 до 1934 година Борис Василев е неизменен член на ръководството на "Левски", като заема длъжността подпредседател и член на Контролния съвет.
Георги Василев Попов 17.12.1897-17.03.1978 г.
Завършва І мъжка гимназия. Един от основателите на ФК Левски. По време на Първата световна война изпълнява войнския си дълг в Беломорска Тракия. След войната следва право в Германия. След завръщането си в България работи като юрист.
Цветан Генев-Цеко Генерала 13.11.1898-04.03.1945 г. Бащата на Цеко е един от най-известните български офицери - генерал-майор Никола Генев - участник в националноосвободителното движение, опълченец в руско-турската освободителна война, герой от Сръбско-българската и Балканските войни, началник на легендарното Македоно-Одринско опълчение. Може би затова синът му Цветан наследява прозвището „Генерала”. Той е един от основателите на "Левски" и участник в първия клубен отбор. Рафиниран, разнообразен централен нападател с около 54 шампионатни мача и 52 гола в течение на 13 сезона. Има три междудържавни срещи, включително и първата срещу Австрия във Виена през 1924 г. Когато следва икономически науки в Париж от 1928 до 1931 г., облича състезателната фланелка, а по-късно е и треньор на "Серкъл де Спорт Франс". През 1933 г. под негово ръководство "Левски" за първи път става държавен първенец. През 1934 г. е ръководител на националния тим в турнира за Балканската купа в Атина.
арх. Зафир Абрашев 1898-1960 г. Един от създателите на "Левски", участник в първия отбор и член на Контролната комисия. Завършва архитектура в Берлин, член на Българското инжинерно-архитектурно дружество (БИАД) и Инжинерно-архитектурната камара. Изработва безплатно проекта за игрището на "Левски" в Борисовата градина и лично ръководи строежа му.
Михаил Борисов Руснак, гостувал за първи път у нас с белоемигрантския клуб "Галиполи" през 1919 г. По-късно, вече като футболист на образувания в Чехословакия руски емигрантски СК "Рус" за втори път гостува в България през 1923 г. Ангажиран е от "Левски" за треньор, като в някои мачове играе и като център-халф. Той е първият треньор в историята на клуба. Пръв въвежда общата и целенасочена физическа подготовка. В тактическо отношение дава предимство на колективната игра пред соловите изяви. Приучава футболистите да играят с ниски пасове и игра в триъгълници. Проявява се като педагог и враг на грубата и неспорстменска игра.
Трайче Жиковски 1888-1949 г. Роден е в малкото градче Галечник, Дебърско. След като Вардарска Македония попада под сръбска власт през 1913 г., Трайче споделя съдбата на много от своите сънародници, прокудени от родните си огнища от новия завоевател и намерили спасение в свободна България. В София той се захваща с млекарския занаят. Млекарницата му на ъгъла на "Патриарх Евтимий" и "Витошка" е неофициална "канцелария" на клуба в периода 1914-1920 г. При бай Трайче се решават всички въпроси преди мачовете и се прави подробен анализ на играта след тях. Смело може да се каже, че Трайче Жиковски е първият безкористен спонсор на "Левски".
Димитър А. Иванов 1887-1935 г.
Роден е в София. На 12 години остава без баща и постъпва във Военното училище. Завършва випуска като първенец и е изпратен да учи в генералщабната академия в Сен Сир, Франция. Там го заварва избухването на Балканската война. Връщайки се незабавно, той се включва в бойните действия. Участва на първа линия във всичките боеве в двете балкански войни, вкл и при обсадата на Одрин. Награден е с орден „За храброст”. В Първата световна война е командир на артилерийско отделение. Демобилизира се като майор през 1919 г. Участва в създаването на родолюбивата организация "Кубрат", обявена по-късно от „народната власт” за „фашистка”. От 1920 до 1922 г. е председател на "Левски". През 1923 г. е избран за председател на Софийската спортна федерация, а на 16.12.1923 г. - за първи председател на новоучредената Българска национална спортна федерация. На този пост е непрекъснато до края на живота си през 1935 г. Той е един от най-уважаваните деятели в първите години на българския организиран спорт.
Спас Стоянов 1896-1973 г. Състезател от първия отбор на "Левски" в периода 1914-1919 г. Най-възрастният и опитен играч на тима, където играе като център-халф. Като несъмнен лидер е избран за първи капитан на отбора. След 1919 г. се отказва от състезателна дейност и се отдава на професията си - художник.
Симеон Янков - Симето 17.02.1899-03.09.1979 г. Участник в Първата световна война, където е тежко ранен. Завършва Търговската гимназия. Дългогодишен защитник на "Левски" с около 80 мача. Играе в "Монпелие" и "Ред Стар" – Франция. По-късно става треньор на „сините”.
Това са хората, допринесли днес да има един народен клуб, който не съществува самоцелно, а с идеята да бъде нужен и обичан, независещ от преходни дати и събития. Да бъде част от приемливата българска история.достоен за патрона си Васил Левски. [/blue]
Редактирано от - Dragoi на 01/11/2010 г/ 10:20:31