Свърши лятното време и пак превъртяхме часовниците си назад. В "Бритиш медикал джърнал" пак имаше мнения по въпроса. Аз нямам. Ако години си работил на три смени, застъпваш на първа смяна сутринта, втората седмица си следобедна смяна, а третата седмица си нощна смяна и спиш денем. Не спиш като хората с нормален денонощен ритъм; биологичният ти часовник се поврежда.

В разказа на Хемингуей "Now I Lay Me" войникът се страхува да заспи, понеже не знае какво ще стане в съня му.

Веднъж сънувах моя приятел Б.Г., който ми обясни на великолепен английски политическото положение в света. После, в просъница разбрах, че до главата ми работело радиото, включено на Би Би Си.

Миналата седмица, в последния топъл есенен ден моите приятели и аз поехме към селцата в Стара планина и аз намразих всички ловци, за които се сетих: Пенчо Кубадински, Дончо Цончев, Емилиян Станев, дето една вечер в Руския клуб на улица "Добруджа" черните му като въгленчета очи блеснаха, като заразказва как вдигнал пушката Тодор Живков, който отстрелял благороден елен с рекордни рога, Хемингуей, който се снимал до убития от него лъв. Даже английската кралица я намразих; макар да не се хвали с ловни подвизи, британският печат написа как тя не стреляла, а с бастуна си доубила простреляна яребица и хвърчала кървава перушина. Coup de grace, нали.

Намразих ловците, понеже изкачвайки се към старопланинските селца минахме край мястото, където ловците изкормили майка, баща и дете - дива свиня, глиган и глиганче - и глиганчето го сложили на предния капак на джипа, а дивата свиня и глигана ги вързали да се влачат зад джипа.

Томски каза, че в България има повече ловци, отколкото в Германия. Срам.

Но пък норвежците и японците убиват китове. Срам.

В този последен топъл есенен ден преди да превъртим часовниците сънувах сън, заради който трябва да ме осъдят според закона за обида на неприкосновените. Този закон неприкосновените ни гласят, за да станат хептен неприкосновени. Та и интернета, както и е-мейлите ни "законно" да ги следят. Big Brother is watching you.

След като намразих всички ловци на света заради дивата свиня, глиганчето и глигана, сънувах, че президентът Георги Първанов и аз сме в Таджикистан. Бил съм в Таджикистан, но нито в Таджикистан, нито другаде съм бил с Първанов. Той приклекна на едно коляно, затвори си едното око и се прицели с пушката. Аз му казах: "Недей, ще ти разкажа онзи виц." Исках да му разкажа вица за соцреалиста, дето нарисувал сатрапа приклекнал на едно коляно, за да не личи, че единият му крак е по-къс от другия и се прицелва с едното око затворено, за да не личи, че е едноок.

"Как така ще застреляш архара!"- исках да обясня. "Архарът е козирог. Козирог е моята зодия. Искаш да ми застреляш зодията".

Ала нищо не можах да обясня, понеже се появи Дънди-крокодила, герой от филм, който отдавна съм забравил.

В действителност аз не съм побойник, нито вярвам в зодии, нито разказвам вицове. Ала така беше в съня ми.

Тъкмо изтръгнах пушката от ръцете на президента Първанов, за да я счупя в главата му, Дънди я хвана и аз се съпротивлявах, но нямах сили да се боря, нито да избягам от Дънди-крокодила. В кошмар човек няма сили да се бори нито да бяга. Дънди беше по-силен от мен и надделя.

"Не убивай животни!" - рече ми Дънди.

"Той иска да убие архара" - исках да обясня, а не можех. "Животните са наши братя. Убиваш животно само за да се наядеш с него" - каза Дънди.

Кошмар. Нямах сили да се боря с Дънди, нито да избягам. А пък имах сили да доноснича:

"Ама Първанов над Симитли закла едно магаре за вълча примамка. Той не изяде магарешкото, нито вълчето месо."

Тогава Дънди-крокодила замахна с пушката и аз не разбрах дали прикладът на ловната пушка на президента Първанов се стовари върху главата на Първанов или върху моята глава, понеже се стреснах и се събудих.

Взех душ, слязох при моите приятели и жените им, които ме чакаха с чай, кафе, баница, и ме беше срам да им кажа "Добро утро", понеже часът беше дванайсет.

Ще трябва да препрочета "The Interpretation of Dreams" на Фройд.

После в топлия есенен ден тръгнахме из Балкана и аз набрах диви ябълчици, които мислех за неядливи, пък те бяха вкусни. После слязохме от Балкана в Стара Загора и в къщата на нашите домакини ядохме агнешка чорба и там аз пропуснах едно стъпало и паднах и си натъртих дупето и стана смешно.