------------

"Всеки от нас е роден с кутийка кибрит в себе си, но ние не можем да запалваме клечките сами. Кислородът, например, ще дойде от дъха на любимия човек, а за свещ може да послужи някакъв вид храна, музика, милувка, дума или звук, които да предизвикат възпламеняването на една от кибритените ни клечки. Всеки човек, за да може да живее, трябва да открие кои са неговите възпламенители, тъй като горенето е храната на душата. И ако някой не открие навреме своите възпламенители, кутийката кибрит овлажнява и никога вече той няма да успее да запали нито една от клечките. А случи ли се това, душата отлита от тялото и отива да се скита сред най-тъмните сенки, като напразно дири храна за себе си, без да съзнава, че самото тяло, което е изоставила студено и беззащитно, единствено е способно да й достави храна."



"Като гореща вода за шоколад. Роман с любовни истории и магии, с рецепти и домашен цяр за всичко от Лаура Ескивел"

-----------



Легендарният вожд на ацтеките Монтесума на ден изпивал по 15 кани с гъсто дъхаво какао и после се втурвал да върши подвизи. Номерът обаче не е само в какаото, а в душевното състояние на майстора, който го е забъркал. Май само мексиканките умеят да правят ястия, които, щом опитате, ще се почувствате сами като гореща вода за шоколад - на ръба на кипенето, наситени с всички чувства, които готвачът е вложил в своята гозба. Ако ви се вижда странно, ако ви мързи да обикаляте в търсене на чушки серано, без които мексиканците не влизат в кухнята, ако нямате три дни на разположение, за да ги посветите на една-единствена манджа, най-малкото, което можете да направите, е да прочетете "Като гореща вода за шоколад" - най-любовната, чувствена и магическа готварска книга на света.

Като най-малката дъщеря в къщата на строгата безчувствена Доня Елена, Тита, героинята на Лаура Ескивел, била обречена цял живот да се грижи за майка си и никога да не се омъжи, както гласят правилата на жестоката семейна традиция. Единствената утеха за Тита била да се посвети на кухнята - нейното светилище. Точно оттам започнали нещастията й. Когато била бременна с Тита, донята режела лук и понеже пропуснала старото правило да си сложи резенче на темето, за да избегне досадното ронене на сълзи, тя режела и ревала, режела и ревала и така, докато дъщеря й изскочила направо на кухненската маса. Естествено, не било нужно никой да потупва Тита, за да проплаче. Тя се родила със сълзи на очи, които цял живот после се опитвала да изтрие от душата си заедно с чувството, че представлява последната останала в тавата пълнена чушка с орехов сос, която никой не смее да вземе.

В гозбите, които трябвало да приготвя за целия дом, Тита изсипвала всичките си чувства и ефектът бил непредвидим.

Като, например оня случай, когато провалила сватбата на сестра си. Трябвало да измайстори Торта с Кайсии за 180-те гости на сватбата. Сестра й щяла да се омъжва за момчето, в което Тита била лудо влюбена. Готвачката толкова плакала над тортата, че фонданът се разводнил и в сватбения ден всички гости изведнъж заплакали, хванали се за коремите и се запревивали от болки, вкусвайки от сълзите на Тита.

Или пък прословутите й Пъдпъдъци със Сос от Листенца на Розов Цвят. Любимият на Тита издебнал таен момент и й подарил огромен букет от рози, за да й докаже, че макар и съпруг на сестра й, той обича само нея. За да не дразни строгото семейство, Тита решила да завърти някаква вкусотия от розите. Но преди това така стиснала букета, че листенцата се напоили с кръв от гърдите й. Всеки, който вкусил от гозбата, почувствал веднага топлина в слабините и бил изпълнен от неумолимата страст на Тита. Средната сестра дотолкова била завладяна от любовната емоция, че побягнала гола в полето и накрая стигнала до един публичен дом, където чакала някой мъж да усмири парещата я сладост.

Такива ми ти разкази, забъркани с индиански магии и латинотемперамент, дъхащи на карамфил, канела, дафинов лист и кориандър, могат да запалят кръвта на всеки читател, подобно на пиперките, които изгарят езика му, щом вкуси Надениците по Северняшки или Супата от Бича Опашка.

Мексиканците, моля ви се, са изнамерили в природата над 15 вида чушки, повечето от които лютят така, че могат да ви разплачат само с миризмата си. Всяка пиперка, казват, отговаряла на някоя раздираща душата страст и затова те се употребявали изключително внимателно, за да не нанесат непоправими рани (на езика и сърцето). И понеже дивите чувства на Мексико не могат да се поберат в няколко сорта чушки, индианците продължават да отглеждат нови и нови видове.

Приготвянето на магическите гозби не става току-тъй. Не може за час-два да избягате от философията на "fast-food"-а и да забъркате нещо чудотворно, което да запали овлажнените кибритени клечки. Ако не изпитвате удоволствие от готвенето, ако не се посветите на ястието, няма никакъв смисъл да започвате. Защото каквито и вкусотии да сложите в тигана, приготвеното после ще залепне като клисава каша за стомасите, забравите ли да прибавите чувство. Една видна дама от родния тв-лайф наскоро обясняваше, че не обича да готви след изтормозващ работен ден, понеже е сигурна, че ще се получи отрова. Абсолютно вярно.

Много по-голяма радост ще си доставите, ако през август си приготвите Коледни Хлебчета за повдигане на сломен дух или в някоя мразовита нощ се заемете да сгреете охладените семейни отношения с Горещ Шоколад и Козуначен Кравай за Деня на Влъхвите, който скучните традиционалисти празнуват непременно през септември. Но кой ти гледа месеца, когато изпитва остра нужда от сгряване.



Рецепта на Тита, чиято любов накрая успяла да запали кибритените клечки в тялото й с такава сила, че изгоряла заедно с цялото ранчо и оставила след себе си само една готварска книга:



Горещ Шоколад и Козуначен Кравай за Деня на Влъхвите



В тенекиена тава се изпичат 2 либри сурово соконуско какао, 2 либри сурово маракайбско какао и 2 либри сурово каракаско какао. После се отделят шлюпките и зърната се стриват заедно със захарта според вкуса. Сместа се разделя на купчинки, които, като изпръхнат, стават блокчета шоколад. Всяко блокче се потапя в кипнала вода, която заедно с какаото трябва да кипне още 2 пъти при непрекъснато разбиване. Ако се използва мляко, достатъчно е само веднъж да кипне, за да не се сгъсти прекалено много.

За козунака са нужни 30 грама прясна мая, която се разтрошава и размива в четвърт кило брашно с постепенно добавена половин чаша хладко мляко. Оформя се питка, тя трябва да втаса, докато достигне двоен размер. В още един килограм брашно се оформя кладенче. В средата му се сипват 7 яйца, 1 супена лъжица сол, 2 супени лъжици вода от портокалов цвят, 1 чаена чаша мляко, 300 грама захар, 300 грама краве масло и се замесва тесто. Прибавя се втасващото тесто и когато се получи хомогенна маса, тестото се поставя в намазана с масло тава. Още няколко часа краваят трябва да втасва, докато три пъти увеличи обема си. Тогава се изсипва на масата, разточва се дебел лист, наръсва се с парченца захаросани плодове, намазва се с разбито яйце и се посипва със захар. Пече се 20 минути в намазана с масло и посипана с брашно тава.