Не сте чували за "понго"? Това са неправителствени организации ("юридически лица с нестопанска цел"), които обаче са тясно обвързани с управлението и всъщност преследват стопански цели, само че без нужния обществен контрол. На Запад ги наричат за краткост PONGOs - политически контролирани неправителствени организации. В България вече е пълно с такива структури.

Едва ли е възможно в държава, която се слави като корумпирана, секторът на неправителствените организации (НПО) да остане настрана от покварата. Но този проблем остава в сянката на бързотечните политически скандали и прозира единствено при разбулването им от медиите. Подобна дискретност се дължи на редица фактори, между които и затихването на първоначалната вълна на обществените теории на конспирацията, които възникнаха още в началото на 90-те и бяха експлоатирани от някои политически партии. Днес обаче сме изправени пред друг тип конспирация - тази между корумпирани политици и началници от всички равнища, от една страна, и ръководствата на НПО, от друга. Нейно изражение са опитите за овладяването на сектора отвътре и използването на тези организации като удобно прикритие за нелегитимно облагодетелстване. Поредицата корупционни разкрития около усвояването на "европейски средства" свидетелстват за системния характер на този модел.

Публикуван наскоро анализ на Центъра за изследване на демокрацията "Гражданското общество в България: тенденции и рискове", прави заключението, че "НПО - собственост на висшите политици и администратори, се превърнаха в инструмент за "усвояване" на фондове, с разнообразни механизми държавата и политиците де факто създадоха огромен обръч от свои НПО без никакъв международен и конкурентен опит, но за сметка на това - щедро финансирани и подпомагани от тях в условията на крещящи конфликти на интереси".



PONGO и кеш



И в развитите демокрации се наблюдават злоупотреби с т.нар. PONGO и с тяхната разновидност GONGO - правителствено контролирани НПО. Неотдавна новото британско правителство заяви намерението си да закрие десетки подобни структури, през които законно са изтичали милиони британски лири. В България обаче този феномен взема неподозирани мащаби в резултат на финансовите инжекции от Брюксел. Експертите от ЦИД констатират, че над половината от оборота в "третия сектор" реално се извършва именно от политически и административно контролираните неправителствени организации. Въпреки че Законът за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси, който е в сила от 1 януари 2009 г., забрани участието на висши чиновници в управлението на юридически лица с нестопанска цел и вмени задължението за деклариране на конфликт на интереси за широк кръг служители, заемащи публични длъжности, проблемът PONGO беше решен само частично поради две причини: забраната не обхвана местните администрации, а само централните, и излезлите от управителните съвети като правило бяха заменени с техни приближени. Някои от кметовете, които се опасяваха от потенциални разследвания, също излязоха от управителните съвети на своите НПО, но настаниха там свои приятели и подчинени (например секретарки и шофьори). Този процес обаче не получи необходимото медийно внимание.

Експертите сигнализират, че съществува риск от ролята на т.нар. местни инициативни групи (МИГ), създавани в съответствие с програмата ЛИДЕР за развитие на селските райони. Те са пример за публично-частно партньорство, в което задължително се включват представители на най-малко две общини (но могат да имат само до под 50% от членовете), местният бизнес и (други) нестопански организации.

В тази връзка драстичното увеличение на обема на стопанската дейност в "третия сектор" поражда сериозни опасения. За периода 2000 - 2008 г. последната нараства почти 12 пъти в абсолютен размер, а относителният дял в общите приходи - от 9 на 36%. Това се случва на фона на постоянно намаляване на относителния дял на даренията под условие (проектното конкурсно финансиране) от 50% през 2000 г. до 32% през 2008 г. от общия оборот (който пък е нараснал 3 пъти). 2008 е годината, в която за първи път приходите от проектно конкурсно финансиране са по-малко от стопанската дейност.

Нямаше да има нищо лошо в увеличаването на приходите от стопанска дейност, ако това беше съпроводено с повишена oтчетност за изразходването им и по-голяма прозрачност за дейността. И ако управителните съвети на тези организации не бяха доминирани от лица, заемащи висши публични длъжности. Симптоматична бе промяната в Закона за общинската собственост от юни 2008 г., чрез която в чл. 51, ал. 2 се определя възможността общината да извършва стопанска дейност именно чрез юридически лица с нестопанска цел. Дори да допуснем, че законодателят е искал изчерпателно да регламентира бизнеса на общините, целта не е постигната - в закона напълно липсват правила и контролни механизми за дейността на търговските дружества, в които общината участва непряко чрез неправителствени организации (на които е предоставила общинска собственост, обикновено сгради).

Така понятието "неправителствена организация" става все по-неадекватно - те стават все по-обвързани с властта и все по-стопански насочени.



Нова стратегия и спешни мерки



Величината на проблемите в този сектор вече не може да бъде игнорирана, дори на фона на сегашните "тектонични" промени в политическата сфера. Нужна е нова стратегия. Центърът за изследване на демокрацията предлага конкретни мерки, вкл. и законодателни, за въвеждане на европейски стандарти на прозрачност и отчетност в "третия сектор".

Необходимо е и въвеждането на публични регистри за участията на общините в дейността на НПО, както и периодични публични отчети за извършеното. Необходими са и промени в наредбите за упражняването на собственост в търговските дружества, които да създадат условия за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси с останалите съучредители на тези организации. Самият "трети сектор" трябва да подобри своята саморегулация и да въведе практиките на доброто управление.

На хартия всичко това изглежда осъществимо, но от опит знаем, че политиците не вършат нищо, което не се вписва в собствените им интереси, ако няма обществен натиск. Ако не бъдат предприети някакви сериозни мерки за реформирането на този сектор, нищо чудно утре върху него да се фокусират критиките на европейските институции, както и на западните ни партньори.



Няколко идеи за законодателни подобрения



В Закона за юридическите лица с нестопанска цел:

- Да се допълни с нова глава "Административно-наказателни разпоредби". В момента не са предвидени никакви парични санкции за неизпълнение на изискванията за деклариране, единственото наказание е "отписване от регистъра".

- Регистрацията, която сега е съдебна процедура, да се поеме от Агенцията по вписванията, която да поеме и сегашния Централен регистър на ЮЛCНЦ в Министерство на правосъдието. Така процедурите ще се ускорят, а таксите ще се намалят, което е от съществено значение за много малки НПО. Промяната няма да затрудни Агенцията по вписванията, защото в момента има не повече от 8000 активни организации (които се отчитат в НСИ). В момента различната съдебна практика в различните области, че дори и в рамките на един и същ съд, създава множество проблеми, също като двойната регистрация на фондациите в обществена полза - и в съда, и в Министерство на правосъдието.

- ЮЛСНЦ в частна полза нямат абсолютно никакви задължения да поддържат прозрачност по отношение на своята дейност - не са задължени да публикуват финансов отчет за дейността, нито пък да съставят и публикуват годишен доклад за дейността, дори ако получават публични средства. Ако се възприеме предложението регистрацията да премине към Агенцията по вписванията, всички ЮЛСНЦ следва да подават отчетите си към нея.

- Ако не се реализира в кратки срокове препоръката за преминаване на регистрацията към Агенцията по вписванията, необходимо е преуреждането на сегашния Регистър като електронен, за да се гарантират оперативна съвместимост с Търговския регистър, ефективни проверки за свързаност, несъвместимост и т.н.

- В момента стопанската дейност е разрешена като "допълнителна дейност" на ЮЛСНЦ. Предвижда се воденето на отделни счетоводства за стопанската и нестопанската дейност, накрая се съставят консолидирани финансови отчети, а печалбата от стопанската дейност следва да се изразходва само за постигането на целите, определени в устава на организацията. Но на практика контрол няма и никой не знае дали НПО-то не се използва като параван за търговска дейност от страна на лица, заемащи публични длъжности, нито пък как се изразходва печалбата от стопанската дейност. Не са единични случаите, в които дадена НПО се занимава предимно или изцяло с бизнес, а в нея участват лица, за които има изрични условия за несъвместимост на позициите, които заемат - напр. кметове или съдии.

- Един от най-прозрачните начини за водене на стопанска дейност е, когато НПО притежава изцяло или частично търговско дружество и дейността му е ясно разделена на изцяло нестопанска (в ЮЛСНЦ) и стопанска (в дружеството). Това е подходът на редица ЮЛСНЦ, които имат капацитета да участват в търгове за консултантска помощ в България или чужбина. Много често Европейската комисия предпочита да възлага определена работа не чрез системата на грантовете, въпреки че по същество възлага изследователски или други, типични за грантовите схеми задачи. Този подход обаче изисква значителни трансакционни разходи, които не са по силите на малките структури. Възможно е обаче налагането на изискване за подобно разделяне на дейността над определен размер оборот от стопанска дейност (напр. 500 хиляди лева). Тази мярка няма да засегне много организации - едва 836 НПО са регистрирани по ДДС (имат обороти над 50 000 лв.)