|
| *** |
- Трябват ми няколко дипломанти - обясни Георгиев. - Развиваме се.
- Разбирам - кимна ректорът. - мога да ви предложа няколко отличници от специалност "Стара планина".
- От КОЯ специалност? - Георгиев бе сигурен, че не е разбрал добре.
- Ами въведохме такова обучение - там студентите изучават само неща, които впоследствие наистина ще им бъдат полезни... и по аналогия със саламите я кръстихме така. Нали разбирате - останалите са все едни ментета, колкото да оправдаем субсидиите.
- А тези, които завършат другите, какво ще... - започна Георгиев, но срещна предупредителния поглед на ректора и замълча. Обаче усети леко стягане в главата, затова просто благодари и си тръгна.
Седна в колата си и потегли по обратния път към фирмата. И изглежда се беше замислил по-дълбоко върху тази оригинална реформа в образованието ни, понеже видя стоп-палката едва на три метра пред себе си.
- Сержант Петров - представи се оня - вземете документите си и тези на автомобила и елате с мен.
Георгиев сви рамене - какво друго би могъл да направи? - и го последва. Радарът бе отчел двадесет километра над разрешеното.
- Четиридесет лева глоба и десет точки - осведоми го другият полицай. - Разпишете се тук.
- А не може ли "да почерпя"? - попита с надежда в гласа Георгиев. - От сърце предлагам.
- Абе щом е от сърце... - започна оня, но изведнъж се сепна. - Не може. Ние сме от новия отряд "Стара планина" - истински полицаи, не като ония дето...
"Без соя" - помисли си горчиво Георгиев, но не каза нищо, а се наведе и подписа.
Когато се изправи, усети че главоболието му се засилва.
И понеже беше вече на петдесет години, реши да не рискува и се насочи към кабинета на личния си лекар.
- О-о, началник - посрещна го весело оня, - да не си я закъсал нещо? (Това беше любимият тъп въпрос на лекаря, сякаш Георгиев беше отишъл при него да обсъждат ситуацията на пазара примерно.)
- Да - призна оперативният мениджър. Имам упорито главоболие и то се засилва. Може да е просто от стреса, не знам - ти си специалистът.
- Така е - самодоволно кимна лекарят. - Аз съм. Как искаш да те лекуваме?
- Ама нали точно ти трябва да кажеш...?
- Не, друго имам предвид - въведохме нов подход, "Стара планина" се казва. Струва доста по-скъпо, но няма да те размотаваме напразно насам-натам, а директно правим необходимото. Така че ако теглиш чертата, излиза пак толкова, но икономисваш време и нерви.
- И соя - промълви Георгиев.
- Какво... А, да - шегичка. Значи, избираме качеството...?
...На връщане по пътя към фирмата Георгиев спря на една бензиностанция и си сипа от новия бензин "Стара планина" (без вода и неизвестни примеси), купи си вестник "Стара планина" (само реални новини, без платени статии и инсинуации), взе си цигари от същата марка, в които (колкото и странно да звучи) имаше тютюн, а не разни треволяци, дори се чу по мобилния с жена си. Тя го помоли на връщане от работа да купи бутилка хубаво вино и двамата да прекарат вечерта по "старопланински" - истински, без примеси с нежелан произход. Той обеща.
...А после дълго мисли с яд и горчивина в какво менте се е превърнал целият ни живот, та се налага да създаваме специален стандарт, който да ни научи да се държим нормално. Но после стигна до работата си, грижите го погълнаха и той скоро се успокои.
