|
| *** |
Съсредоточена и смръщила лице, Мери Маринова връзваше наколенки на колената си, окачваше карабинки и десандьори на колана, закопчаваше каишките на катераческите си еспадрили...
- Айде сега! Що ни е двойно въже? Три шнура "Бел" стигат! - отвръщаше Коко Маринов и оправяше ремъците на котките си. - С двойно осигурително въже се връзвахме, като качвахме Комините през зимата! За тука двойно осигурително въже вече си е направо много!
- Защо да е много, бе Коко? - нервничеше Маринова. - Кажи ми само как ще минем сипеите, дето още като тръгнем, и само за половин час ще сме на тях? Ми там, в ония наклони, пукнатини и дупки, без двойно осигуряване, една грешна стъпка и увисваш като пране над урвата! Брой го направо - няма те!
- Виж сега, Марче, алпинистките каски са прогонени и готови, сложил съм ги в раниците, стъпенки "Клебер" има и за мене, и за тебе, по осем стоманени клинове ще носи всеки в паласката си! И без двойни въжета ще се справим!
- Ти винаги много знаеш! - тръшна се на стола си Маринова. - А миналата седмица, като увиснахме на пролома при реката? Помниш ли? Тогава псуваше: "Защо не взех "Бел"!? От якия?". Кво ни пречи сега да сме двойно осигурени, кажи ми! Дай да сме готови за всяка гадост, дето може да се появи по маршрута ни? Вземи и въжето, колко тежи, в края на краищата? Ако ти не искаш, аз ще го нося.
- Виж, Марче, не са ни много леки раниците, бе! Не забравяй, че сме ноември, рано се стъмва, още в пет след обяд става такава тъмница, че направо си като слепец! Брой, че съм сложил за всеки по един диоден челник, допълнително съм взел и соларния фенер, а и магнезиеви факли съм приготвил! Вярно, те са, ако си в пещера, ама то тука вечер си е по-тъмно и от пещера! А и разбрали сме се вече да не тръгваме без палатка и спални чували. Или си забравила как миналата година, когато заваля дъжд, се отвориха вирове по два метра дълбоки! Помниш, нали? И като стана ясно, че няма да успеем да се приберем по светло. Спомни си какво мръзнене беше, щото не бяхме взели ни палатка, ни платнища! Кесихме на оня ръб при чешмата под "Оборище", чакахме да изгрее слънцето, та поне пътеката да можем да следваме! Дай да не се товарим допълнително с това двойно осигуряване!
- Вземи го бе, Коко! Сто метра капроново въже! Колко тежи! Да сме готови за всяка изненада!
Маринов заразмахва ръце:
- Точно заради това! Заради тая "Всяка изненада"! Не забравяй, че сме се разбрали да носим винаги и надувната лодка! Ми, Марче, това са още двайсет кила отгоре! Не трябва да се претоварваме, маршрутът е много тежък, това не ти е на тебе разходка по превалите и орляците на Пирин!
Помълча замислен Коко Маринов, после отиде до една от раниците, бръкна в нея и извади два чифта гумени ботуши:
- А калта? Спомняш ли си миналата година, като минавахме по този траверс в каква кал нагазихме? И за такава евентуалност трябва да сме готови! Не, не, двойното осигурително въже вече ще ни е много! Достатъчно сме се натоварили! Давай, да тръгваме!
Мери въздъхна, нахлупи катераческата каска на главата си, метна раницата на рамото си, взе в едната си ръка пикела и пое надолу по стълбището. Коко, още по-натоварен и екипиран, пое след нея...
В топлата ноемврийска вечер семейство Манолови тръгна да се поразходи из улиците на европейската столица София. Без двойно осигурително въже!
; ) 
.