Изборният кодекс на ГЕРБ, който бе приет от парламента на първо четене, ще бъде изпратен за съгласуване във Венецианската комисия с надеждата консултативният орган към Съвета на Европа да препоръча промяна на текстовете, с които се ограничават избирателни права и демократични завоевания.



Това съобщи депутатът от левицата Димчо Михалевски на дискусия за новите изборни правила в България, организирана от Института за развитие на публичната среда. На нея неправителствените организации и опозицията подложиха на безмилостна критика проекта на ГЕРБ.

Няколко са пунктовете, по които старейшините от комисията могат да атакуват законопроекта - за отнемане на избирателни права с отмяната на прекия избор на районни кметове и кметове на населените места с под 500 жители, за ограничаване на представителността със съкращаването на общинските съветници, а също и неадекватно високият праг от 20% на преференцията за парламентарния вот, обясни Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.

Според анализа на неправителствената организация 1 691 101 избиратели в София, Варна и Пловдив и 1555 населени места ще бъдат лишени от право на вот. Вместо да се премахне изборът за районни кметове, тя предлага тъкмо обратното - да се разширят сегашните им правомощия. Депутатите от БСП и СДС се ангажираха до три седмици да изработят конкретни предложения в тази насока.

"Всеки праг за пренареждане на листите над 5% няма да работи", категорични бяха експертите от НПО. И дадоха за пример Австрия, където прагът е 6%, Швеция - 8%, Чехия - 7% и право да предпочетеш две имена в листата. В Словакия прагът е 10%, но избирателят има право да посочи 4 имена. В повечето европейски страни общинските съвети също се избират мажоритарно, докато у нас изобщо липсва такава възможност. "Ефектът е демотивация за участие в местни избори и все по-малка възможност за контрол върху управлението чрез пряк избор на политически представители", коментира Антоанета Цонева. Според нея това също ще е обект на критики от страна на Венецианската комисия. "Синята коалиция" ще поднови в залата предложението си да няма праг за пренареждането на листите.

От института представиха съвсем конкретни предложения и препоръки за подобряване на изборния процес, особено в частта за финансирането на партиите, тъй като "парите са майчиното мляко на политиците". Експертите предлагат да се даде дефиниция за дарение, която освен паричните средства да включва и всички безвъзмездно получени стоки и услуги като ипотечни кредити при изгодни условия, безплатно ползване на помещения и т.н. Друга препоръка е да има единен регистър на дарителите за всички партии в интернет, а не както е сега - всяка партия си прави собствен сайт и проследяването на парите е невъзможно, тъй като участниците в местни избори например са хиляди. От НПО предлагат също приходите и разходите в кампанията, надхвърлящи една минимална работна заплата, да се извършват по банков път, а не както е сега - през банките да минават само сумите над 5000 лв. И дадоха за пример Франция, където таванът за дарения в брой е 150 евро, а в САЩ - до 100 долара. Във Великобритания пък кандидатите не могат да приемат дарения над 50 паунда при набиране на средства за кампании. От Центъра за либерални стратегии и Асоциация "Прозрачност без граници" пък поставиха лимит от две минимални работни заплати за плащанията на ръка. Представителят на БСП Димчо Михалевски обаче не хареса предложението, тъй като обслужвало банките.

От Института за развитие на публичната среда предлагат още в кодекса да се забрани изрично ползването на обществени средства и ресурси за предизборни кампании - обиколки из страната на депутати и министри със служебни коли и т.н. Експертите препоръчаха да се запази правото за гласуване с удостоверения на друго място за застъпниците и добросъвестните избиратели, като се създаде единен регистър за издадените удостоверения.

Като дискриминационен бе определен и текстът, с който се завишава от 10 000 на 15 000 броят на подписите за издигане на независим кандидат за депутат. Експертите припомниха, че според кодекса на добрите практики, приет от Венецианската комисия, подписите не трябва да надвишават 1% от избирателите в съответния район. Ако цифрата в кодекса се запази 15 000, това прави 14.3% за един кандидат във Видин например. Или 3.6% за издигане на независима кандидатура във Варна. Така рязко се нарушава принципът на равнопоставеност, отбелязаха експертите. И посочиха, че същият брой подписи са нужни за издигане на кандидат-президент, при положение че те се събират от цялата територия на страната. Най-вероятно от опозицията ще предложат да се запазят досегашните 10 000 подписа.