Откриха изложба "Божествената комедия". Картини на Салвадор Дали в Галерията за чуждестранно изкуство в София. Стигаш до галерията, като минеш покрай паметника Левски на булеварда, който се именуваше "Булевард Фердинанд", а после го преименуваха на "Маршал Толбухин", и заобиколиш Техническия университет, който ще бъде преименуван в "Българският Лувър" и..

Дечица, водени от тяхната учителка, попитаха къде е изложбата и аз им посочих, без да именувам:

- Ей там зад това. Като заобиколите това, влезте в онова, дето е преди онова със златните кубета.

Отлично разбраха децата. Аз упътвам добре.

Изложбата на Салвадор Дали "Божествената комедия" е колекция от САЩ. Там нямало кой да ги упъти, че Данте не е написал "Божествената комедия".

"Ад" от Данте не е комедия. Не съдържа нищо смешно.

Има сатанински смях. Няма божествен смях. Господ-Бог не се шегува, нито играе на зарове, дето рекъл онзи физик.

Към "комедията" на Данте Бокачо прикачил думата "божествена", в смисъл, че Бог осенил Данте с поетична дарба.

А защо Данте нарекъл трите части, не зная. Ако вие знаете, кажете ми: "Знам".

Джон си вкарал коня в банята, че когато Мери изпищи "Джон, има кон банята!", Джон да каже "Знам".

Изложбата на българския художник Салвадор Дали ..

Не ми казвайте, че Салвадор Дали не е български художник. Че да не взема и аз да кажа "Знам".

Пак не видях двете картини, заради които казах, че Салвадор Дали е български художник.

Едната картина се казва "Българското дете, ядящо плъх". Другата картина е "Геополитикус". Виждал съм тези две картини само в каталозите и в Google. По-нататък ще ви разкажа за тези две картини в това мое писмо, което е просто едно писмо, то не е есе; есета е писал Монтен; аз не съм Монтен. А сега децата в САЩ, че и в България ги карат да пишат не съчинения, а "есета". Боже мой! Йезуитите в колежа поне знаеха разликата между есета, съчинения (compositions) и просто писма.

Алфонс Доде написал очарователно простичките "Писма от моята мелница". Той написал и "Тартарен Тарасконски" ("Tartarin de Tarascon"), който е един френски Бай Ганю. Алфонс Доде и Алеко Константинов умрели в една съща година (1897). Повечето французи не знаят за Тартарен и нямат дума "тартаренщина", пък ние имаме дума "байганювщина". По умеем да се самоиронизираме. То е по-хубаво, отколкото да се самовъзвеличаваш. В предговора към Алфонс Доде (издателство "Hachette" във фамилната ми библиотека) пише:

"Разказваческото изкуство е едно чисто френско изкуство (un art purement francais). От французите най-добрите разказвачи са провансалците. От провансалците най-добрият разказвач е Алфонс Доде."

"Шовинизъм" идва от името на френския войник Nicolas Chauvin.

Но македонците надцакали Шовен: Ех, Луно, земльо македонска..

В изложбата "Божествената комедия" на Салвадор Дали в София аз си потърсих мястото. Не заслужавам рая, знам си. Пък и християнският рай ми се чини скучен. Мохамеданският е по-хубав - 74 непотещи се девици.. кеф.. Ама там не сервират алкохол, само шербет.

Но пък и в ада не ми се ходи. Значи - в чистилището. В картините на Салвадор Дали дяволите са специализирани. Има си демон за алчните, друг дявол за разсипниците и тъй нататък. Тези демони не са с тризъбци, вили и вилици като дяволите в Рилския монастир.

Отпървом си избрах да отида при дявола на логиката. The Logic devil. Но той ми се видя много страшен. От черепа му изригват протуберанси.. Я по-добре да ме измъчва демонът на небрежността, който също е страшен, но съм му свикнал - Кръстан Дянков казваше "Джимо е безгрижен", превеждайки "careless" буквално, за да ми се смеят всички и всички ми се смееха, и аз се смеех заедно с тях на моята небрежност. Това беше в годините, когато в България още нямаше "елит". Така се сетих и за "елита".

"Елитът" си е баш за ада, но аз не съм зъл и на изложбата на Салвадор Дали аз пратих елита по дяволите в чистилището. Ала Салвадор Дали не е нарисувал дявол специалист по "елита". Дали при демона на лъжците? Или при демона на алчността от Салвадор Дали. Всъщност най-висок рейтинг има демонът на крадците. За него открай време легенди се разказват и песни се пеят.

Николай Карамзин (поет, прозаик, историк, преводач и други работи) съумял да охарактеризира Русия с една-едничка дума: "Воруют" (крадат).

Българите и руснаците наистина сме братски народи. И "мы воруем". Воруем от себе си, като руснаците. Виж, на Запад, воруют и от другите.

Пак не видях двете картини на Салвадор Дали, които отдавна искам да видя.

В първата картина ("Геополитикус") черупката на "яйцето Земя" се пропуква, тече кръв, отвътре рита да се излюпи новият човек. Според US арт-критици, новият човек се излюпва в САЩ. Според мен пръстът на жената-съдба сочи западно от Каспийско море към България.

Втората картина е "Българското дете, ядящо плъх" (Salvador Dali, L'enfant Bulgare mangeant un rat). Нарисувана е, когато "цар" Симеончо беше дете и детето, ядящо плъх, е Симеончо. Не зная какво означава тази картина на Салвадор Дали. Ако знаете, моля ви, кажете: "Знам".